Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 12

~Тара~

Беше станало почти обяд, а още никой не беше дошъл за Иви, успя да си каже името няколко пъти докато я разсмивах.

Вече наистина не знаех какво да правя и как да я забавлявам, понеже ми се бе изчерпал репертоара от детски песнички и приказки.

"Клакооо, клакоо?!" тръскаше ръката ми докато ме викаше. Напомня ми за мен като бях малка, говорех по същия начин.

"Кажи, сладурче." наведох се и погалих нослето ѝ, а тя се засмя сладко, което накара и мен да се усмихна.

"Искам да излезем на двора...може ли? " аз се засмях и я вдигнах в ръцете си, като тръгнах да излизам от стаята.

"Естествено, че може." тя се усмихна и обви малките си ръчички около врата ми, в прегръдка.

Излизаме в двора, като тя започва да тича и да подскача наоколо. Аз се усмихвам и я наблюдавам. Наистина много обичам деца, особено малките като нея. Те са толкова чисти и невинни създания. Душата им е чиста И незасегната от лошото на този свят. Обичта им също е най-чиста.

"Татеееее" момиченцето започна да вика и да тича, към колата която спираше в двора. Не ми отне много време да разбера, какво ще направя.

О, Тара колко ще съжаляваш...

Правиш грешка...

Прогонвам мислите и разума си и вдигам момичето на ръце, като бързо изтичвам до колата. Мъж да средна възраст излиза от там и я прегръща силно щом му я давам.

"Момичето ми! Добре ли си? Направиха ли ти нещо?" гласа му беше тих и звучеше наистина изплашен.

Изглеждаше толкова щастлив да види дъщеря си, да я прегърне...в този момент се чудя дали някога родителите ми са изпитвали вина, че са ме оставили в сиропиталището. Или съм им липсвала...поне мъничко.

"Добре е, аз се грижех за нея, през цялото време." бързам да го успокоя "Но мисля, че трябва да тръгвате." поглеждам бързо към къщата, а той само кима и качва Иви на задната седалка, а той сяда на шофьорското място, като бързо обръща и си тръгва.

Окей, сега е време да помислиш за последствията, Тара.

Осъзнавам, че е въпрос на минути Зак да разбере какво съм направила, така че решавам да се заключа в стаята си. Ще разбере, но няма да направи нищо...