Chapter 14

1.2K 32 4
                                    

~Тара~

Може би час или два, след като Дан влезе вътре, се върна с огромна усмивка. Аз все още не бях мръднала от мястото си.

Тук, в градината, ми харесваше. Можех да потъна в мислите си и никой не ме притесняваше, никой не искаше нищо от мен. Просто бях аз и ума ми.

"Какво става? Изглеждаш доста весел." той винаги си е усмихнат, но този път ми направи впечатление.

"Имам изненада за теб." поглеждам го въпросително, а той спира точно пред мен.

"За мен?" соча себе си невярващо.

"Че аз друг не виждам тук." аз се засмивам, а той ми подава ръката си и ме води вътре.

Влизаме в кухнята като на масата виждам все възможни храни. Палачинки, гофрети, мъфини, препечени филийки, яйца...

"Кой направи това?" всичко изглежда повече от прекрасно. Все едно са взети от снимки в Pinterest.

"Аз ги направих." замръзвам на място, щом чувам гласа му. Щом не помръдвам и не се обръщам към него, той застава зад гърба ми. "Надявам се да ти хареса. Исках да ти се реванширам за вчера." минава покрай мен и сяда на един от столовете, като си налива кафе в една от чашите.

"Значи всеки път щом се ядосаш и едва не ме убиеш ще ми се извиняваш със сок и палачинки?" засмивам се и изведнъж не ми се струва толкова добра тази закуска.

"Виж не исках да избухна така." очите му блуждаят напред назад и като цяло изглежда нервен. Личи си, че за пръв път прави нещо подобно, а това е изненадващо. "Няма ли поне да седнеш?" извъртам очите си и сядам на стола срещу него.

Докато сядам той налива кафе в още една чаша, след което го оставя пред мен.

"Виж, това е повече от странно." засмивам се. "Претендираш със студената си същност, с това, че хората трябва да се страхуват от теб, а сега ми правиш закуска...съжелявам, но това е повече от смехотворно." отново се засмивам, а той отхапва една хапка от кексчето си.

"Мислиш прекалено много за всичко. Просто се отпусни и хапни от закуската."

"Просто отбелязвам, че си странен. В училище-" замлъквам посредата на изречението, а той спира действията си. "Така де имам предвид...май по-добре просто да млъкна." всимам чашата с кафе и я държа пред устата си.

Between me and you (# 1 Me&You)Where stories live. Discover now