I feel

1

-Сара, наистина не мислех, че и ти чувстваш същото.
-Мат, как да не го чувствам всеки път щом те погледна сякаш ток разтриса цялото ми тяло! Стига приказки, целуни ме най-накрая!
Това е най-хубавата ми целувка, не мога да повярвам, че целувам Сара, меките й устни се сливат с моите, преплитаме езици, захапва ме закачливо, настръхвам, усещам дъха й и.. защо мирише на .. риба?! Риба?!
Да, дълго чаканата ми целувка със Сара се оказа лигавата муцуна на 3 годишния ми сандбернар, който очевидно ме известява че храната му е свършила. Точно навреме, телефонът ми иззвънява с "walk" на Pantera. 6:30 , време за ставане. Изтъркулвам се от леглото с големи усилия и слагам храна на Малчо. Влизам в банята за бърз душ, 10 минути , от които се опитвам да настроя водата. Стигнахме и най-трудната част, да намеря чисти дрехи. Един от минусите да живееш сам, ако забравиш да пуснеш пералня, няма кой друг да се сети. Нахлузих черни наразяни дънки, тениска на Metallica, карирана риза в черно и червено и поизбелелите ми найки. Грабнах раницата и слязох да пусна Малчо за десетина минути на двора, през това време си направих кафе и сглобих подобие на сандвич. Още един минус, ако забравиш да напазариш, отново няма кой да ти напомни. Взех една енергийна за изпът, приготвих си слушалките, прибрах малкия бяс и подкарах скейта си към Ийст Хай. Гимназията дом на разглезени богаташчета опериращи с едноцифрен брой мозъчни клетки. Единственото по-досадно нещо от тях бяха учителите, с които не се различаваха много. След като нашите се разведоха се преместих при баща ми. Никак не се вписвам в училището, но реши да ме запише тук, защото приятел, на приятел ... на приятел, му го препоръчал. Както и да е,  няма да остана още дълго. Миналата година натрупах малко черни точки, та сега ме гледат под лупа. Помогнах на компютърния клуб да хакнат компютъра на директора, доста пикантно стана, след това с едни момчета от класа поукрасихме колата на учителя по математика, но си го беше заслужил, оу, счупих и носа на капитана на отбора по футбол, но и той си го заслужи. Пълен задник. Спрях на ъгъла до голямата метална ограда на двора, прибрах слушалките и се огледах за Сам.
-Мат, пич, как все закъсняваш? Живееш на 15 минути от тук. - Приближи се с усмивка и ме удари с юмрук в рамото.
Иначе казано, поздрав. Със Сам сме приятели от 12 годишни, от 4 години, тогава се преместих тук. Откроява се от тълпата с интересния си моден вкус - носи светли неонови цветове и сякаш нарочно избягва да ги комбинира един с друг. Свестен е, от първия ден ме мъкне с него и ме изкарваше да ме социализира, против волята ми. Дори му пукнаха веждата заради голямата ми уста. Не се разсърди, удари ме и каза, че сме квит.
-Не питай, щях да се успя ако не беше Малчо. Как си?
-Аз съм супер, но ти не изглеждаш добре. Кръговете под очите си имат кръгове. - Надигна вежда и се засмя.
-Снощи не успях да спя много. -Вдигнах рамене и се тръгнахме към входа.
Сградата беше огромна, три етажа обсипани с прозорци. Липсваха й, обаче, цветове. Отвън беше бяла, цялата, добре че е двора, да разпръсне малко зеленина. Той също беше огромен, 3 игрища и нещо наподобяващи малък парк с пейки и дървета. Отвътре беше същото, бели стени, бял таван, решетки на прозорците. Наподобяваше по-скоро лудница, а не училище, не че щеше да е грешно, половината, ако не и повече сме си за там.
-Какво, да не би Ния да е останала у вас? - Сръга ме с лакът и намигна, по неговия си начин все едно получава спазъм или тик. Хич не му се отдават тия работи
-И е крайно време да прекръстиш кучето, по-голямо е от теб. - Изсмя се.
-Не, трябваше да остана да затворя кафето, новия пак се беше напил и не дойде за смяната си.
Лятото започнах работа в кафето до вкъщи, сега ходя уикендите и понякога след часовете. Работата не е много, заплащането пък затова е и ниско, колегите са готини, стига да не пият преди смяната. Ще поостана там, поне докато не се намери нещо по-добро.
-И остави Малчо, беше малък като го кръщавах. -Вдигнах рамене и затърсих ключа за шкафа из джобовете ми.
Вървяхме по претъпкания коридор, по който се гонеха, замеряха и каквото още се сетите диваците , т.е. останалите ученици, а ако добавим и силните смехове от тук и там, наподобяващи стадо хиени, все едно сме в джунгла. Шкафовете ни бяха един до друг, отворих шкафа и загледах програмата залепена на вътрешната страна на вратичката. Ето я и Сара. Момичето, по което съм луд от 4 години. Само на десетина крачки от нас, но все едно ни дели огромна бездна. Много пъти я заговарях, но се получаваше неловък монолог... Аз започвах разговора ,а тя го продължаваше с усмивка, докато се лигавех и втренчвах в усмивката й, жалка картинката. А усмивката й...
-Мат, ей, събуди се! - Сам плесна пред лицето ми и се ухили налудничево.
-Иди кажи нещо, недей зяпа зловещо. - Поклати глава.
Сритах го за да понижи тона си, не е нужно всички да чуват, особено тя.
-Здравейте момчета! - Махна с ръка и спря до нас Сара.
Стреснах се, подскочих и изтървах учебниците си. Ето за това говорех.
-Здраааавей, Сара! - Боже, защо звуча като повреден грамофон.
-Здрасти, Сара! Как си? - Сам започна да ми подмята погледи, по-очевидни от усметното.
-Първи час история с Фийлдс. Как да съм?! - Засмя се и вдигна рамене.
Продължи напред по коридора. Беше с черни дънки, любимите си високи кецове, тениска на Лудия Шапкар и риза около два размера по-голяма от нужното. Беше сложила раницата си само на едното рамо, отвътре се подаваше червена корица на книга, а отвън имаше поне 10 значки на банди и герои от филми.
-Хайде, стига толкова мечти за сега. - Сам ме сръчка в рамото и тръгнахме към кабинета по биология.
Седяхме на третата редица до прозорците. Обикновено гледах празно през тях през по-голямата част от времето. Извадихме учебниците и тетрадките и започнахме да записваме.
-Пст, къде е Ния? - Сочеше празното й мястото отпред.
-Ще пропусне 2/3 часа, Принц не се чувствал добре. - Продължих да пиша.
-Принц?! Пекинезът? - Засмя се.
-Какво ви има с тези имена? Един за друг сте. -Продължи
С Ния сме заедно от 5 месеца. Има руса дълга коса, сини очи, хубава фигура, доста грим и пекинез, всъщност е доста сладък. Заговорихме се лятото на един купон. Претърсвахме хладилника по едно и също време. Говорихме чак до сутринта, след това предложих да си вземем кафе и да закусим. Говорихме още дълго, не усетихме кога е залязло слънцето. Бяхме прекарали деня в парка седнали на тревата като деца. Оказа се не толкова тесногръда, за колкото я смятах. Слушах с интерес нещата, които я вълнуваха, а тя ми отвръщаше със същото. Намерихме и доста сходни между тях. След още няколко излизания, нещата просто се случиха. Целуна ме прекъсвайки ми монолога ми относно теорията, че живеем в симулация, а аз отвърнах на целувката х с по-дълбока. На третия месец, обаче, бяхме изговорили всичко, сякаш нещата вече бяха по-различни. Нямахме нужда от време насаме, не се търсехме толкова често. Виждаме се доста рядко, понякога ходим заедно на купони, чака ме след работа за по кафе или разходка в парка. Пишем си относно домашни, клюки и какви дрехи искала да си купи, но това е, въпрос на време нещата да приключат.
-Тишина! Ще си говорите след часа ми! - Изсъска госпожа Стоун.
- И Мат, извади поне правилния учебник. - Въздъхна и поклати глава.
Бях изкарал учебника по литература вместо по биология. Тези дни съм доста разсеян.
След часа имахме свободен час, защото на учителката по английски й станало зле малко преди часа, пуснали я, но няма кой да я замести. Със Сам щяхме да излезем в двора да покараме.
-Ей, момчетаа, идвате ли за по бира? - Ерик се вмести между нас със широката си усмивка и сложи ръце на рамената ни.
Този човек е винаги усмихнат, не съм го чувал дори да се кара с някой, а сме в един клас, все щеше да се разбере нещо.
-Този път ще пропуснем. - Усмихнах му се и отместих ръката му.
-Хайде, целия клас сме, не се цепете от колектива. Наблизо ще сме, в парка отсреща. - Засмя се и ни задърпа.
Същия парк, който беше се наслушал на историите ни с Ния.
-Да, не е възпитано, Мат. - Пошегува се Сам и зачака отговор.
-Целия клас ли каза? Класа по английски? - Мозъка ми заработи на пълни обороти и очите ми блеснаха. Какъв идиот съм, щях да изтърва възможност със Сара.
-Да? - Погледна ме объркано Ерик, а Сам се подсмихна.
-Една бира би ми дошла добре! - Сега аз бях този, който ги дърпаше към изхода.
Със сам се засмяхме, а третия мускетар изглеждаше все така объркан. 5 минути по-късно вече бяхме в парка с по ледено кенче бира в ръка. Не беше излъгал, Сара бе на метър от шумната групичка. Беше седнала под едно дърво и отпиваше чести малки глътки от бирата , потропвайки леко с крак в такт с музиката от едната й слушалка, докато другата лежеше на рамото й колкото да изглежда учтиво заинтересована, въпреки че не беше, от разговора на не особено зрелите ни съученици относно това с кой била се сваляла учителката и как сега най-вероятно била бременна от друг учител и за това й било зле.
-Покривай ме! - Хванах Сам за рамото и тръгнах към Сара с решена походка.
-Е, разбра ли кой е бъдещия баща? - Засмях се и хвърлих поглед към останалите.
Намести се по-удобно, огледа ме от долу до горе, постави палец под брадичката и показалец на бузата замислено и присви поглед.
-Колебаят се между Хоумс по физическо и директора. Аз залагам на кофти обяд. - Засмя се и отмести кичур коса зад ухото си.
Имаше наистина прелестен смях. Надигна кенчето и отпи по-голяма глътка, облиза устните си, след което надигна отново поглед към мен. Вцепених се, очите й ме пронизваха сякаш търсеха нещо загубено в моите. Виждах глупавото си отражение в тях и част от листата на масивното старо дърво , под което беше седнала, а лъчите на слънцето играеха по лицето и тялото й.
-Не мислех, че ще те видим тук. - Подхвърли сам с усмивка прекъсвайки неловката тишина и транса ми.
-Ерик ме подкупи с безплатна бира - Засмя се - А и времето е страхотно.
-Какво слушаш? - Поинтересувах се.
Подаде ми едната слушалка и извади телефона си. Наведох се за да взема слушалката и погледите ни отново се засякоха. Усмихнахме се нервно.
-Мамка му, защо няма тоалетни в тези паркове! Ще изтичам набързо до училище и след малко се връщам. Не мърдайте! - Сам изстреля с лукав поглед и се втурна към сградата.
Мисля , че няма да се върне. Останалото време прекарахме в разходки из плейлиста й, иначе казано имахме инди рок за бекграунд докато седим един до друг поделяйки си слушалки като в сцена от филм. Беше се облегнала на дървото с затворени очи и лека усмивка се забелязваше в ъгълчетата на червените й устни. Едната й ръка беше на милиметри от моята, а лакираните в черно нокти на другата потракваха ритмично по зеленото кенче. Сърцето ми биеше така все едно съм избягал маратон, а песните за любов, целувки, секс и още сякаш го укоражаваха да продължава в същия дух. Дланите ми се потяха, в главата ми се надпреварваха мисли и сцена, но не можех да издам и звук. Бях се втренчил, знаех го, а тя чакаше да кажа или направя нещо, и това го знам.
-Мат!! -Тънък гласец с нотка злоба се чу иззад нас.
-Ния? - Обърнах се , а лицето й беше придобило зелен цвят.
-Какво правиш? - Стрелна с поглед Сара и се намуси.
-Почивам си, имаме свободен. -Опитах да звуча нормално.
-Здравей! - Поздрави Сара, изучаваше ни с поглед и отпи още една глътка с очакване за шоу.
-Хайде Мат, да влизаме! Имаш един свибоден час, не два. - Игнорира я Ния и ме хвана за ръката.
-До после, Сара. -Подадох й слушалката и се изправих.
-Благодаря за компанията. - Обърнах се и се усмихнах.
-Няма за какво. -  Махна с ръка и отвърна на усмивката ми.