Muzic Girl

2

Моля, ако някой от вас има някаква идея за книгата, как да се развива и какво да се случва по нататък да коментира и може да му включа идеята. Ще чета всички коментари. Благодаря. Приятно четене.

Поплаках си малко в тоалетните на училище. След като се успокоих малко си избърсах сълзите и спиралата която се беше размазала. Върнах се в стаята, извиних се на госпожата, че избягах и седнах на чина си. Часовете минаха бързо и тръгнах към библиотеката за да намеря информация за домашното ми. По пътя за там си мислих за баба и дядо, как щях да ги оставя тук самички и как щях да отида на напълно непознато място за мен съвсем сама, за да уча и да се занимавам с това за което мечтая от когато бях малка. Стигнах до библиотеката, като влязох поздравих тихичко старата жена която беше там и тръгнах по рафтовете да търся книгата която ми трябва. След дъло тършуване я намерих и започнах да чета и да си пиша домашно. Неусетно времето мина и беше станало 17:46. Реших, че толкова информация за това домашно стига. Прибрах си нещата и тръгнах към вкъщи. Прибрах се, поздравих баба и дядо. Качих се до стаята ми, за да си оставя чантата и слязох отново долу, за да помогна на баба да направим вечерята.
-Как мина днес на училище, детето ми? Някакви проблеми имаше ли? -баба знаеше, че не се разбирам много със съучениците ми и се разстройваше, че ме убиждат.
-Не бабо, днес всичко мина наред, нямаше проблеми - усминах и се аз. Реших да не и казвам, за това, че Ния ми взе тетрадката за песните и ги прочете пред целия клас, не исках да я разстройвам още повече. И без това и беше гадно, че ще заминавам. Имах някакви спестени пари които съм събирала от рожденните си дни.
-Вие как сте бабо, какво правихте днес? -усмихнах и се и породължавах да разбърквам манджата.
-Добре сме миличка. Днес с дядо ти отидохме малко да се разходим. Времето днес беше много хубаво. - усмихна ми се миличко тя.
-Да днес беше топло времето. -въпреки че беше април месец на вън беше доста топло.
Сложихме масата, ядохме, говорихме и се забавлявахме. След като се наядохме аз измих чиниите и ги прибрах на мястото си. Седнахме на дивана и си пуснахме да гледаме футбол, това беше любимото ни занимание с дядо.
Дните минаха бързо, завърших и държах дипломата си най-после в ръцете си. Бях радостна от този факт. Толкова години се трудих и най-после успях. Прибрах се и показах на баба и дядо дипломата си. Те също много се зарадваха и баба беше направила торта, за да отпразнуваме този момент. От сега на татък започваше трудното. Трябвяше да се подготвям за заминаването ми.