Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 21

~Зак~

"Може да съм егоистичен, но поне не крия живота си от приятелката си и не ѝ изневерявам с всяка, която си отвори краката!" чак след като го казах, осъзнах какво направих.

"М-моля...." бавно се изправи, а очите ѝ започваха да се насълзяват. Изправих се и се опитах да ида до нея, но тя отстъпи назад. "Какво имаш предвид?"

"Виж...не исках да кажа това."

"ПИТАХ ТЕ КАКВО ИМАШ ПРЕДВИД?" исках да сложа ръката си на рамото ѝ, но тя отскочи назад. "Престани да се приближаваш, а ми обясни!" една сълза се стече от окото ѝ, а тя побърза да я избърше.

"Искам само да се успокоиш и ще ти обясня всичко." опитвам се да говоря с тих и нежен глас, но тя очевидно не е на същото мнение.

"НЕ ИСКАМ ДА СЕ УСПОКОЯВАМ. Кажи ми!" в този момент някой влезе в офиса. Обърнах глава и видях, че е Дан.

"Какво става? Тя защо вика?" докато го гледах, Тара грабна нещо от бюрото ми и излезе от стаята. Дан се опита да я спре, но тя буквално мина през него.

Обърнах се към бюрото и забелязах, че ключовете от колата ми ги няма.

"Мамка му....Дай ми ключовете си!" Дан веднага ми ги даде.

"Какво става?" не му отговорих, а изтичах долу в гаража. Тара тъкмо излизаше с колата.

По най-бързия начин се качих в тази на Дан и излязох след нея. В колата ми винаги има телефон, така че набрах номера с надеждата, че тя ще вдигне, но не го направи.

Аз не се отказах, на около десетото обаждане вдигна.

"Спри да ме следиш, чу ли!?" звучеше разтроена и все едно е на ръба да рухне.

"Виж, успокой се и ме изслушай. Знам къде отиваш, но не си заслужава. Нека се върнем вкъщи и да говорим като хората, става ли?"

"Няма какво да говоря с теб. Ти няма да ми кажеш нищо!"

"По дяволите Тара, като малко дете си. Добре, но поне намали малко. Карам с 200 и не мога да те настигна." тя ми затвори без да казва нищо и не намали.

Мамка му....

Удрям няколко пъти по волана и настъпван газта.

~Тара~

Отнеми около минута да разбера какво точно каза Зак. Не вярвах на ушите си, нито на него.