Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 22

~Зак~

Вече минаваше полунощ, а Тара все още я нямаше. Дори телефона не вдигаше, а това не е никак добре.

"Зак, моля те спри да вървиш напред и назад, зави ми се свят вече." нямам дори представа защо Джеф беше тук, но както и да е.

"Как да стоя на едно място, като дори не знам къде е?"

"Нали е с твоята кола, проследи я и готово."

"Мислиш ли, че не се сетих за това? Остави колата пред дома на Джереми."

"Успокой се, обещала е да се върне." отново набирам номера.

"Не е там проблема." преди да продължа телефонната връзка се отвори, но не Тара беше на телефона, а някакъв мъж.

"Ало?" имаше доста тънък глас, за мъж.

"Мога ли да знам кой си ти?"

"Ау вие трябва да сте приятеля на момичето, цяла вечер звъните. Аз съм бармана в бара."

"И мога ли да знам защо ти вдигаш телефона, а не тя?" потърквам челото си, едновременно съм ядосан, но и щастлив, че почти знам къде е.

"Приятелката ви пие нон стоп от няколко часа, и мисля че заспа. Не знам, но моля да я вземете и да платите, че такава сметка навъртя...и на всичкото отгоре ми наду главата."

"В кой бар сте?" чудесно, бара се оказа един от моите. "До петнайсет минути ще дойда, наглеждай я."

"Какво стана?"

"В един от баровете ни е. Отивам да я прибера." Джеф нищо не ми каза, само кимна.

Качих се в една от колите и не след дълго бях в бара. Служителите се учудиха от неочакваното посещение.

Не им обръщах внимание, а отидох направо на бара. Видях я, беше опряла глава на плота и не изглеждаше в кондиция.

"С Вас ли говорих?" бармана ме пита, докато бърше някаква чаша. "Извинете ако съм казал нещо" прекъсвам го.

"Не съм дошъл за това. От колко време спи?"

"От около половин, един час, не знам точно."

"А колко е изпила?"

"Ами...доста."

"Мамка му, колко е това доста." ядосах се и повиших леко тон, а той ми подава бележката със сметката, боже как е изпила толкова много? Как все още е жива...