Гаджето на най-добрия ми приятел (Sam Wilkinson and Nate Maloly)

Chapter 1

ГТС (Гледна точка на Сам)

- Нейт, побързай! Да не закъсняваме още от първия ни ден- провикнах се от хола.

- Една секунда- провикна се той.

Повечето от вас, може би, ще си помислят, че закъсняваме за училище, затова нека ви обясня. Всъщност закъснявахме за работа. Преди няколко дни подписахме договор с едно студио. Payne's Records. Днес ще запишем първата си песен. Между другото, аз съм Сам Уилкинсън, а момчето, което закъснява, е Нейт Малоли. Той е на 20 години, а аз съм на 19. Родени сме в една година, но той е в началото, а аз съм в края на годината. С него сме най- добри приятели от пеленачета. Споделяме всичко един с друг. Нямаме тайни. Основното ни правило е "Никога не се караме за момичета" и до днес не сме нарушили това правило.

Седях на дивана и очаквах Нейт да се появи. След по-малко от 2 минути чух как слиза по стълбите. Станах от дивана и го погледнах.

- Крайно време беше- казах аз.

- Брато, все пак трябва малко да се изтупам, в случай, че срещна някоя красавица- каза Нейт с усмивка на лице, побутвайки ме по рамото. Аз се засмях и тръгнах към вратата, а Нейт след мен. Качихме се в колата и потеглих към студиото.

*След 30 минути*

След 30 минути път, най- накрая пристигнахме. Бях развълнуван и по всичко си личеше, че и Нейт се чувства така. Запътихме се към входа на сградата и щом влязохме една жена дойде до нас и ни каза да я последваме. Ние тръгнахме след нея, качихме се в асансьора и тя натисна копчето за 3 етаж. Слязохме от асансьора и след още малко ходене стигнахме до някаква врата, на която пишеше "Г-н Пейн". Веднага щом го прочетох разбрах, че това е офиса на собственика на студиото или на по- кратко, на шефа ни. Жената, която ни придружи до тук, почука на вратата и щом получи отговор, тя влезе и ние след нея. Поздравихме г-н Пейн, той ни покани да седнем, поговорихме си малко за музика и разни неща.

- Сега, момчета, аз лично ще ви придружа до звукозаписното студио и после ви оставям в ръцете на дъщеря ми, понеже аз имам много работа. Но не се тревожете, за 15 годишна тя наистина разбира от тези неща- увери ни Г-н Пейн.- Последвайте ме!- каза той, ставайки от мястото си. Ние също се изправихме и тримата се запътихме към звукозаписното студио. Като влязохме видяхме само човека зад копчетата.

- Рики, къде е дъщеря ми?- попита Г-н Пейн.

- Отиде да си вземе вода, Г-н Пейн- отговори му Рики. Изведнъж вратата се отвори и всички насочихме погледите си натам. Щом съзрях съществото, което току-що влезе, буквално останах с отворена уста.

- Здравейте- щом чух ангелския ѝ глас, сърцето ми започна да бие лудо.

ГТН ( Гледна точка на Нейт)

Това момиче е изумително. Красивите ѝ кафяви очи, меките ѝ устни, уникалното ѝ тяло, добре оформеното ѝ дупе, дългите ѝ кафяво-руси коси и ангелския ѝ глас. Господи бих дал всичко, за да виждам красивите ѝ кафяви очи всеки ден, за да целувам меките ѝ устни всеки ден, за да чувам всеки ден ангелския ѝ глас, казвайки ми "Обичам те!", за да стискам добре оформеното ѝ дупе всеки ден, за да докосвам уникалното ѝ тяло, за да галя и разрошвам дългите ѝ кафяво-руси коси. Бих дал всичко, за да я имам. До сега не вярвах в любовта от пръв поглед, но ето че тя съществувала.

- Момчета това е дъщеря ми Хейли, Хейли това са Сам и Нейт- представи ни Г-н Пейн. Значи Хейли се казва красавицата.

- Приятно ми е да се запознаем- каза тя мило, протягайки ръка към мен. Аз я поех, но не посмях да я разтърся. Тя беше толкова нежна. Имах чувството, че ако я разтърся или стисна ще я нараня, затова просто държах ръката ѝ нежно, докато не осъзнах, че се бях втренчил в нея като някой глупак. Пуснах ръката ѝ внимателно. Тя я протегна към Сам, а той на свой ред я пое и каза:

- Приятно ми е да се запознаем, красавице- целувайки ръката ѝ, а тя се изчерви. В този момент ме обзе някакво чувство. Чувство на ревност.