Неочакван обрат

95. Търсене

По всичко личеше, че ще се прибера късно, много късно. Докато бяхме на магистралата писах на Лили да покрива за мен през нощта, а на сутринта аз ще се оправям с майка ми. След като получих палец нагоре като отговор си прибрах телефона в джоба, облегнах си главата на прозореца и задрямах.

Лукас паркира пред жилищната си сграда и двамата влязохме в апартамента му. Аз седнах на дивана, уморена, а той отиде до хладилника и извади пакет с кръв за себе си, а после метна една бутилка и на мен. Понеже бях прекарвала много време в апартамента му, той реши да се запаси с няколко бутилки животинска кръв за мен. Аз отпих от свежата течност и му се усмихнах. Много ми се спеше.

- Смятам да бъда джентълмен и да ти отстъпя леглото ми тази вечер. - каза той, сядайки до мен на дивана.

- Наистина не е нужно. Плюс това... благодаря за разсейването, но наистина трябва да измисля нов план.

- Трябва ти сън. Утре си на училище. 

- Ти също.

- Освен ако не отида.

- Това се отнася и за мен. И аз мога да пропусна ден от училище.

- Да... Но сестра ти веднага ще забележи и ще имаш проблеми. - изтъкна той.

- Трябва да ходиш на училище. - казах, усещайки как очите ми се затварят и умората най-сетне ме удря с всичка сила - Трябваш ми в училище. - казах с последни сили и се унесох в сън.

Лукас се усмихна, взе бутилката с кръв от ръката на Алекс преди тя да я е разляла по пода и вдигна момичето на ръце. Занесе я до леглото си, събу и обувките, зави я и излезе от стаята, загасяйки лампата. Седна на масата за хранене и се загледа в записките и. Никога досега не беше виждал нейното проучване. Беше чел това на дядо и милион пъти, но никога нейното. Беше написано много по-красиво и тук там имаше разни рисунки. Той прелисти тефтера и и от него изпаднаха няколко писма с почирг, който той не разпозна.

"Не знам защо Аштона не проработи, наистина. Никога не съм имала работа с това отровно цвете. Едиствената ми мисъл е, че може би откъснато, цветето не представлява заплаха. Може би неговите корени са важни. Или неговия живот."

А.М.

- А.М? - зачуди се Лукас. Изведнъж друга мисъл му дойде на ум и той стана, взе ключовете от колата и се запъти към дома на една негова стара приятелка...