Неочакван обрат

96. Бройте ме

Вратата се отвори рязко и двамата, Ремъс и Тони, скочиха стреснати и погледнаха към Аугустъс, на който му трябваше секунда да ги огледа и вдигна вежда.

- А, прекрасно. - каза Ремъс, а Тони стоеше неподвижно.

- Какво означава това? - пита Аугустъс, гледайки от брат си към момичето, опитвайки се да разбере ситуацията. 

- Означава, че не съм я убил. - отговори той.

- Това го виждам. Въпроса ми е друг.

- Ремъс ме спаси. - каза Тони най-накрая и двамата я погледнаха - Или нещо такова.

- Това не значи, че- - започна Ремъс, но Тони бързо го прекъсна и му довърши изречението.

- Че няма да ме убиеш в бъдеще. Да, разбрах.

- Алексъс се притеснява за теб. - съобщи Аугустъс, игнорирайки раздразнения поглед на брат си.

- Добре съм. 

- Избягала си от вас. Сигурна ли си, че всичко е наред? - пита древният вампир загрижено, а Ремъс я погледна.

- Избягала си от вас?

- Добре съм. - повтори Тони и седна на леглото - Може да кажеш на Алекс, че съм добре. Само не и казвай за Ремъс. Само ще се притесни повече.

- Както кажеш. Налага ми се да изляза. Ремъс, с теб ще си поговорим после. Погрижи се Тони да хапне нещо. - каза Аугустъс и затвори вратата след себе си. Тони покри лицето си с ръце, а Ремъс застана пред нея.

- Сигурна ли си, че си добре? - пита той и тя го погледна.

- Какво те интересува? Нали и без това все повтаряш как искаш да ме убиеш. Съмнявам се да ти пука за мен.

- Няма да е забавно да убивам някой с хипотермия. Какво изобщо си мислеше да стоиш толкова дълго време в снега?

- Не мислих! - отговори Тони и се опита да се сдържи да не се разплаче пред Ремъс. Не можеше да покаже повече слабост.

- Което е странно за теб, защото сме се били и знам от опит, че премисляш всяко твое действие. - каза той и и метна една хавлия - Банята е ето там. - каза той сочейки една врата - Вземи си топъл душ и се облечи нормално. Ще бъда в кухнята. - каза той и излезе. Тони стоя на място няколко минути, после стана, влезе в банята и когато пусна душа, не можа да сдържи сълзите си повече.