My Brother's Best Friend / Най-добрият приятел на брат ми/

17. "Малка лъжлива уличница"

Не знам защо мисълта за заключване на проклетата врата никога не ми хрумна в главата. Трейси се втурна от стаята толкова бързо, след като ни хвана, а аз изтичах след нея, оставяйки Сойер сам.

Излязох, скръстих ръце и погледнах Трейси, която стоеше там и изглеждаше адски объркана и смутена.

"Съжалявам, просто търсих банята"-обяснява тя. 

Преди дори да успея да кажа нещо, Райън се появява от нищото и я прегръща отзад. Той поставя малка целувка по бузата й и ме гледа със смръщени вежди.

"Всичко наред ли е, скъпа?"-пита я той и тя се обръща към него с любящи очи.

"Да"-измърмори тя, като му се усмихна неясно. 

"Тя безпокои ли те?"-завъртам очи от грубия въпрос на Райън.

"Не"-тя недвусмислено поклаща глава.-"Просто търсих банята"

"Тогава ще съм долу"-той ме поглежда с озадачен вид, преди да слезе по стълбите и да изчезне.

Веднага щом той си тръгва, аз се приближавам до нея и твърдо поставям ръка върху рамото й. 

"Какво видя?"-питам нервно. 

"Брат ти знае ли?"

Сърцето ми потъва в стомаха ми. Първият ми инстинкт е да падна на колене и да се моля, защото съм твърде ужасена, за да се изправя пред резултата от споделянето на това с Райън. 

"Моля, не му казвай. Той не знае и е по-добре да остане така."-прошепнах, за да не може Райън да чуе разговора от долния етаж. 

Тя мълчаливо наблюдаваше неистовото ми поведение. 

"Трейси?"

Силна въздишка излезе от устата й, която беше толкова изящно покрита с яркочервено червило.

"Не мога просто да го излъжа, Холи. Това, което правиш, е грешно"

"Моля"

Настъпи кратка пауза, преди тя да въздъхне отново и да разтвори червените си устни, за да заговори.

"Добре, но трябва да ми обещаеш, че ще му кажеш"

"Добре, добре. Ще го направя, просто трябва да измисля как"

Посочвам ѝ тоалетната, защото тя очевидно не можеше да я намери сама, и тихо се шмугнах обратно в стаята си.  Сойер се изстреля от леглото веднага щом влязох, изглеждайки още по-нервен от мен.