Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 31

~Зак~

Почти шест часа по-късно, най-накрая съм на входната врата. Оставям куфара си пред антрето и тръгвам към горния етаж, по-точно към стаята на Тара.

„Зак?" чувам гласа на Дан зад себе си и се обръщам. Тъкмо е започнал да се изкачва по стълбите, щом се уверява, че съм аз се качва до мен.

„Не трябваше ли да се прибереш след два дни?"

„Ами...свърших работата по-рано и реших, че няма какво да правя в Ню Йорк." почесох се леко зад врата, а Дан се подсмихна.

„Тя е добре не се притеснявай." въздишка, кояо не знаех че задържам, напусна белите ми дробове.

„А Джереми?"

„Когато излязох той вече беше при нея. Говореха за нещо, но нямам представа за какво. Веднага щом се появих той си тръгна. Нямаше ѝ нищо, така че явно само са говорили."

„Лъжливото прасе едва ли само това е искало." продължих пътя си към стаята ѝ, а той въздъхна и сигурно отиде в неговата.

Влизам тихо в стаята ѝ, която е осветена в нежна топла светлина, която идва от нощната лампа до леглото ѝ. Спомних си как веднъж ми беше казала, че я е страх от тъмното...е явно я е страх и то доста. Никога не съм я виждал да стои на тъмно. Освен когато я доведохме тук, само като се сетя и се ядосвам на себе си.

Тара спеше обърната на една страна, като завивката ѝ беше в краката ѝ. Дръпнах я, за да я завия добре, след което седнах до нея, накрая на леглото. 

Тя се размърдва и помислих, че съм я събудил, но тя само ме прегърна през корема, като се сгуши в мен.

За няколко секунди стоях напълно неподвижно понеже се изненадах. Знам, че тя го прави несъзнателно, но не и аз.

Премятам ръката си през рамото ѝ и оставям главата и да легне върху мен. Галих косата ѝ, като си мислех колко съм щастлив, че онази нощ точно тя е минала по тази улица...

В началото бях ядосан и исках да я махна от живота си понеже не исках да я забърквам в нашия свят, но това е какво мозъка ми е искал. Мисля, че сърцето ми иска това, което е в ръцете ми...

~на сутринта~

Събуждам се със схванат врат и ръка. Примигвам няколко пъти и се сещам къде съм заспал снощи.

Усмихвам се на себе си, след което бавно премествам Тара от себе си и излизам от стаята, докато разтривам врата си.

Вървях към кухнята, когато се засякох с Джеф. Носеше малкия си сак, с който излиза когато има работа вечер и не се прибира. Това ме навежда към мисълта, че той току-що си идва.

"А тъкмо при теб идвах." поглеждам го леко объркано, защото съм още сънен, но бързо се събуждам, когато изкарва черен плик от чантата си.

Кръвтта ми замръзва. Последната вечер отворих плик, но съдържанието изобщо не ми хареса.

"Покана за рождения ден на Уилфред. Щял да ти я даде днес, но ти си изчезнал." Джеф забеляза притеснението ми и побърза да оточни какво е.

"Добре. Ще го погледна." въздъхвам, но той ме спира преди дори да съм решил да тръгна.

"Рождения ден е след два дни в Маями, а Уилфред иска да се срещнете поне ден по-рано. Искал да говори нещо с теб днес, но отново...изчезнал си или с други думи защо си тръгна по-рано?"

"Да, да приключих този разговор." слязох в кухнята, където пък се видях с Джесика. Започна да ме разпитва защо съм се прибрал рано, а ако не ми беше сестра досега да съм я изгонил.

"Добре де, спирам да питам. Ясно е защо си се прибрал." хвърлих ѝ един поглед, а тя само го игнорира. "Разбра ли за поканата?"

"Да, Джеф ми каза. Макар че мисля да не ходя, не искам пак да ме няма."

"Охоо и защо така?" отново се подсмихва, а аз оставям чашата си на плота ядосано.

"Защото не правите нищо докато ме няма. Доволна?!"

"Да бе, ясно ми е."

"Всички, по някаква необяснима причина, си въобразявате неща, които не са верни."

"Да, затова не си спа в стаята и се прибра, защото някой я заплаши, Дан ми каза."

"Ъм..." прокашлях се леко. "Цяла вечер бях в офиса, а се прибрах заради работата. Дори не знам защо ти се обяснявам"

"Добре де ,добре." тя въздъхна. "Защо просто не вземеш Тара с теб?" замислям се за момент.

"Идеята не е лоша всъщност....ама чакай защо ми е, за какво да я взимам с мен?"

"Още не можеш да лъжеш, брат ми." засмя се и ми разроши косата. "Заведи я, ще ти хареса както на теб така и на нея, ще се сближите..." побута ме по рамото и си отиде на някъде.

Сега като се замисля наистина би било добре да идем заедно. Ще се опитам да се сближим и ще прекараме време заедно. Даже може да тръгнем довечера, за да имаме повече време.

To be continued...