Шрек се събуди около 06:40 сутринта както обикновено. Стана от топлото си легло, запътвайки се към кухнята, отваряйки шкафа, в който държи кучешки кости. Взе най-голямата кост, чието име беше,,Тара". След това грабна буркана с лютеницата, която закупи наскоро от магазин,,Специалитет". Той топка кокъкчето в лютеницата, облизвайки го. Шрек помнеше чия кост е това.
Всичко започна преди цели 3 дни. Момиче на име Марина разказваше кучето си Тара около колибата му. Когато тя измяйука, Шрек изскочи от блатната си баня, хващайки мастията с мазните си ръце.
-Пипнах те-изкрещя фотосинтезата.
-Тарааа-извика Марина.
Но Шрек знае как да избяга. Той се гмурна в блатото и се скри. Одра кожицата на кучката, препече кожицата му и я изяде. После сготви месото и го сложи в буркани за зимата.
-Ще има да ям цяла зима - каза шрек.
Край на историята.
Докато си ядеше костичката, усети чифт копита върху задните си бузи.
-А-ах - простена зеления грамадан.
-Сега сме само аз и ти - чу познат глас в ухото си.
Когато се обърна видя муцуната на кобилето.
- Кобилеее - извика шрек, докато не усети шифт меки, но космати устни върху неговите.
Той се изчерви и усети как малката му пишка се превръща в озрял патладжан.
- Магаре... - прошепна Шрек.
- Да?
- Искам да ти направя чекия.
Smokhei, ako chetesh tova rn, sujalqvam za tova, koeto ochite ti vidqha toku-shto✊🏼💔
