My Brother's Best Friend / Най-добрият приятел на брат ми/

18. "Сгафих"

Камил ми помогна да се успокоя след онзи малък инцидент на обяд. Тя ме заведе до шкафчето ми и там намерихме Джейкъб, облегнат на него, чакайки ме. Училището вече беше празно, тъй като бе краят на деня, така че звукът от обувките ни контрастираше със студения под в коридора.

"Трябва...ъм да направя нещо. Ще се срещнем отвън, нали?"-Кам се извини и ме остави насаме с Джейкъб.

"Хей"-усмихнах се нежно.

"Видях какво се случи в кафенето, добре ли си?"

"Да"-отговорих, без да изпадам в много подробности.

"Виж, Джорджия е кучка. Това беше каша - каквото тя направи"-думите му бяха утешителни.

Засмях се и погледнах надолу към черните си конверс:

"Да"

"Ако нямаш нищо против да попитам-за какво беше?"

"Наистина не мога да кажа"-поклащам глава.

"Няма проблем, но просто знай, че ако искаш да поговорим, аз съм тук"

Гласът му беше толкова успокояващ и говореше с такава искреност. Това ме накара да искам просто да се изповядам пред него. След кратко мълчание реших да му кажа. Може би той би могъл да ми помогне с моята дилема.

"Добре всъщност, просто това..."- бях прекъсната от звъненето на телефона ми, което отекна много силно в напълно тихия коридор, в който стояхме. Отговарям на телефонното обаждане само за да бъда поздравена с ядосания глас на майка ми, която ми крещи за пропускане на часа. Това наистина е толкова глупаво, като се има предвид, че остава само един последен учебен ден, но това никога няма да спре майка ми. Тя ми каза да се прибера веднага и то спешно, така че изпълнявам заповедите й и бързо затварям.

"Съжалявам, Джейкъб, трябва да тръгвам"-бързо се обърнах и започнах да се отдалечавам.

"Изчакай!"-извика той.

"Съжалявам, ще говорим по-късно!"-извиках, без да му давам време да отговори, преди да изтичам към входните врати и да си тръгна.

Камил ме заведе у дома, за да се увери, че съм добре, макар и да й повтарях, че всичко е наред. Въпреки това оцених милия й жест. Още преди да успея да си събуя обувките, открих, че мама вече чака до вратата пристигането ми. Изобщо не разбирам защо е голямата работа, но тя винаги е била много традиционна.