Събрах си багажа. Взех двата огромни куфара и излязох от малкия си апартамент. Можех да си позволя и малко по-голям, (е, преди тази ваканция) но за какво ми беше, като живеех сама?
От туристическата агенция ни пратиха жълти табелки с имената ни и името на агенцията, за да се разпознаем на летището и да не се загубим на острова.
На това летище наистина имаше твърде много хора. Нормално, лятото започна и всеки искаше да отиде някъде надалеч за ваканцията или отпуската си. Започнах да оценявам табелките. Някак успях бързо да намеря групата си и веднага отидох при Кайл.
Докато чакахме полета си аз сядях и се оглеждах за контакт. Погледът ми се спря на някакъв човек облечен изцяло в черно, с черна качулка и тъмни очила. Имах чувствотко, че се взира право в мен, но заради очилата не можех да кажа. Не изглеждаше като пътник, нямаше багаж. Може би чакаше да посрещне някоко. А може би следеше мен.
Наредих си да спра да мисля за това и да не се напрягам точно преди ваканцията си. Моята работа прави хората наблюдателни и винаги нащрек. Умът не може да си почива, винаги трябва да следи за опасности, а ако няма такива, започва да си измисля. "Както сега."-казах си.
***
Два часа след като излетяхме реших да се поразходя по пътеката. Потърсих Кайл, но той спеше. И аз бих поспала, но до мен седяха двама, които много оживено обсъждаха политиката в страната ни. Влязох в малката, но тиха тоалетна. Реших да остана тук възможно най-дълго.
Десет минути по-късно някой почука на вратата и се наложи да изляза. Вътре веднага се шмугна човекът в черно. Не знаех, че бе в самолета. Тъкмо тръгвах мудно към мястото си, когато чух човека да говори по телефона.
- Да, тук е. Не я изпускам от очи... Добре, бъди готов да ни посрещнеш. Действаме по план.
Звучеше сякаш готви нападение. Дали не трябваше събудя Кайл и да споделя притесненията си с него? Стига! Единственото, за което трябваше да се притеснявам сега е дали стаята в хотела ми щеше да има хубава гледка и дали в коктейла ми щеше да има достатъчно лед. Трябваше да се отпусна. Един откъслечен разговор не означаваше нападение.
Докато минавах по пътеката, не гледах дали Кайл спи, но той явно бе буден име стресна, казвайки името ми. Реших все пак да му споделя за впечатленията ми към този човек.
