Здравей на френски

Първа среща 1 част

В 11:55 двойката беше пред едно малко кафе. Беше горе-долу тихо, само лека и приятна френска музика танцуваше из въздуха и подаряваше на хората най-различни мелодии, също много беше спокойно - нямаше много хора. Идеалното място за хора като Жана - плахи и срамежливи, които търсят по-уединено място. Също и достатъчно романтично за първа среща. Пред заведението бяха изкарани няколко масички с вази с цветя върху тях, а отпред бяха наредени разноцветни саксии. Имаше голям навес, а над него надпис "Des Deux Côtés", което Жана не можа да си преведе сама и потърси помощ от Иван. Мястото се казваше "И Двете Страни". Странно име за кафене, а? Когато влязоха вътре насреща им се изправи една... леко пухкава, но все пак не прекалено сервитьорка. Усмихна им се дружелюбно, обсъдиха с кавалера нещо и тя посочи на влюбените една маса в до прозореца. И вътре беше уютно. Двамата седнаха един срещу друг и се заприказваха.

- Какво мислиш - харесва ли ти мястото? - Попита Иван с по-нежна от обикновено усмивка.

- Прекрасно е! Благодаря, че ме покани.

- Благодаря, че прие! Не че някоя ми е отказвала.

- Не че до сега някой ме е канил. - Изскимтя Жана, някак си разочарована.

- Как така? Ти си толкова красива и умна и си имаш всичко! Сериозно, как се случи така!

- Много работя и нямам време за връзка. - С едно просто изречение дамата даде отговор.

- Ясно, работохоличке. Важното е сега да разпуснеш, да живееш за момента! Да не мислиш какво ще правиш после, дали ще си щастлив или тъжен... Дали сърцето на някой друг ще натежи заради теб...

- Бива си те с думите! - Жана облегна главата на юмрука си. - Умееш да разсмиваш и да управяш настроението на хората. Но какво ще кажеш да сменим темата, а?

- За какво тогава ти се говори? - Все още умърлушен, но по-добре Иван попита.

- Какво ще кажеш да си побъбрим за семейството и приятелите. Алекса и Моника са мойте най-добри приятелки. Те са много щури и винаги се забавлявам с тях. А майка ми... - мисълта за тази жена прониза като стрела спомените й. Важното нещо, което искаше да й каже, по-точно. Изведнъж един поглед към приятеля й я накара да изпита огромен страх към него. Ако той беше някакъв странен тип, за който майка й искаше да я предопреди?! Страхът стана на буца, която заседна в гърлото й и тя не можа да продължи, а продължи с ледено студен поглед да съзерцава странника.

- Какво за майка ти?

- Ам... тя... много ... ме обичаше! Да, точно така! Тя много ме обичаше!

Една нелепа усмивка събуди подозренията на Ванко. Жана не я биваше да лъже или пък да премълчава. Но за сметка на това беше много изкусна в тези така типични за нея усмивки. Иван не обърна много внимание на напрегнатостта на Жана, а напротив. Той се скри зад менюто и започна да размишлява защо ли е напрегната. Известно време след като Жана се успокои, тя зададе на партньора си въпрос:

- А твоето семейство?

- Те държат това заведение.

- Приятели?

Той спокойно подаде двете си очи над менюто и отсече.

- Нямам. - И отново се скри.

- А защо? - Жана продължи с въпросите и и двамата се почувстваха като на полицейски разпит.

- Често ми се налага да се местя из Париж.

Жана се учуди, но отговорите още повече съдудиха любопитството й и я направиха жадна за още въпроси. Няма го вече сдържаното момиче от първа глава. Време е тя да стане по-нахална и да намери отговори на пораждащият се въпрос: Защо?