Първа глава

744 24 5
                                    

-Не, не! Първо е четвъртина, а след това две осмини! - диригентката сочи нещо в нотния си лист. – На втора страница са три осмини! Още сме на първа страница, а трябва да научим пиесата до единадесета аколада! - недоволства.

В залата се разнася звука от разгънати листове, когато всички проверяваме колко още има до единадесета аколада. Групово недоволство.

-Мрънкайте колкото искате! - казва тя в отговор на това. – Трябва да го научите! Хайде сега, отначало!

Започваме да пеем, като скришом всички си гледаме часовниците.

-До, фа, ла, до... - пее с нас Манова.

Изпяваме пиесата до единадесета аколада и си прибираме нотните листове.

-Да не забравите! - Манова се опитва да надвика шума от хартията, която прибираме в хоровите си папки. – Във вторник продължаваме тангото, но трябва да започнем и още три нови пиеси!

Всички млъкват и най-накрая я слушат какво говори.

-Концертът е на двайсет и пети. Само две седмици имаме, трябва да научим всичко, защото иначе ще се изложите, ама и мен ще изложите - продължава тя. - Бъдете на репетиция навреме, за да си свършим работата. Лек ден.

Всички ставаме и тихо си тръгваме от залата.

В автобуса се качва шумна групичка момчета и момичета. Смеят се на висок глас и през целия път си говорят простотии. Аз се чудя къде ще слязат, и само се надявам да е по-скоро спирката им. Опитвам се да се абстрахирам от леещата се простотия, но е толкова трудно.

Те слизат на последната спирка заедно с мен. Продължават да се хилят и ме дразнят с идиотизмите си. Съсредоточавам се в книгата, натискайки слушалките си още по-навътре в ушите.

Докато вървя към вкъщи, краката ми потъват в разтапящия се сняг. Ужасно мразя факта, че живея далеч от центъра и ми се налага да пътувам с часове. Наоколо е тихо, всички вече са се прибрали. Към пет часа е, но вече е почти изцяло тъмно и се чува единствено онова леко постоянно бучене, което се носи от близките отоплителни инсталации през зимата.

На следващата сутрин не ставам рано, защото написах домашните си снощи. Къщата е тиха – нашите са на работа, а сестра ми - на детска градина. С неизмеримо удоволствие приготвям закуската си, а след това я изяждам докато безцелно преглеждам стената си във Фейсбук.

Завинаги с тебWhere stories live. Discover now