Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 36

~Тара~

Събуждам се със слънчевите лъчи по лицето си и някаква тежест върху кръста ми.

Примигнах няколко пъти и пред мен се появи образа на спящия Зак. Косата му е разпиляна върху бялата възглавница, като така изглежда още по-тъмна. Легнал е по корем, така че се открива прекрасната гледка към добре изваяния му гръб. Никога не съм се замисляла, но той със сигурност тренира...макар и да не знам кога му остава време, понеже той винаги е зает.

Сега лицето му е отпуснато, не е с нормалното му студено и безизразно изражение, променящо се само от време на време. Изглежда спокоен. Несъзнателно вдигам ръката си и я прокарвам внимателно по челюстта му. Точно преди да стигна устните му, се осъзнавам и тръсвам глава, като дърпам ръката си.

Оглеждам се малко наоколо и се сещам за снощи, как той трябваше да се изкъпе и да идем на вечеря. Аз явно съм заспала. Чудесно, колко в мой стил...

"Ако ти е скучно може просто да ме събудиш." дълбокия, сънен глас на Зак ме хваща неподготвена и малко се стряскам, като сърцето ми не пропуска да спре за секунда.

"Не ми е скучно просто...се чудех защо снощи не си ме събудил." той все още не беше мръднал, нито пък си беше отворил очите.

"Тъкмо беше заспала, мен ме мързеше да ида в другата стая, леглото е голямо...проблем ли е?" рязко отвори очите си.

"Не, по предпочитам следващия път да ме събудиш, няма да се разсърдя." усмихнах се, макар че до него се спеше добре, трябва да си го призная. Има нещо толкова успокояващо в него.

"Добре, ще видим."

"Между другото, какво ще правим днес?" беше ми интересно дали има и тук от неговите работни срещи.

"Трябва да свърша някои неща, а после може да идем да обядваме. Знам един прекрасен ресторант на плажа." аз кимнах, а той се завъртя на една страна, като все още държеше ръката си на кръста ми. Тази близост е нещо ново..."Докато ме няма може да правиш каквото искаш. Пред хотела има наш шофьор и охранител, така че ако напускаш хотела го вземи с теб, за твоя безопастност."

"Добре, ще оцелея няколко часа без детегледачи." засмивам се, а той се изправи, докато разтърква очите си. Беше облечен само с едни къси панталони, а по този начин се откриваше съвършеното му тяло. "Ами аз май най-добре да те оставя да се оправяш." измъкнах се от леглото и набързо излязох от стаята. Трябва да спра да го зяпам така...