Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 37

~Зак~

Точно беше станало време за леко късен обяд, когато позвъних на вратата на Тара. Охраната ми каза, че не е излизала от хотела, така че реших да проверя първо в стаята ѝ. След по-малко от минута тя отвори вратата.

"Готова ли си за обяд? Закъснях малко, но ще се реванширам с бутилка вино." тя лепна огромна усмивка на лицето си и кимна енергично.

"Окей, спечели ме. Само момент да се обуя." аз кимнах, а тя отиде до шкафа в коридора и извади сандали с платформи с бели каишки, които се съчетаваха с дрехите ѝ.

Тара е наистина привлекателна личност и трябва да си сляп, за да не го забележиш.

"Добре, готова съм." тя затвори вратата и пъхна картата в задния си джоб, заедно с телефона.

Петнайсет минути по-късно бяхме в ресторанта на плажа, който бях резервирал предния ден. Тук храната и гледката са просто уникални, така че силно се надявам да ѝ хареса.

Както вече бях поръчал на масата ни чакаше бутилка от любимото ѝ вино. Щом седнахме отворих бутилката и налях в чашите ни.

"За какво да пием?" попита тя щом вдигна чашата си.

"Ами не знам....нека пием за всеки нов ден, защото това е подарък, ново начало, нова страница..." всъщност бих искал да пием за това, че сме заедно сами, но нямам представа как ще реагира на това.

"Наздраве тогава." тя чукна чашата си в моята и двамата отпихме.

След като поръчахме храната си, Тара се любуваше на гледката докато отпиваше от хубавото вино, докато аз се наслаждавах на нея.

Факта че толкова се е променила, но едновременно с това е и същото момиче, което помня от гимназията не напуска главата ми. Това, че в момента тя е пред мен, с мен, а аз не мога да отделя поглед ме кара да си мисля, че не всички чувства са останали в миналото.

Искам да я държа далеч от моя свят, за да я запазя чиста и невинна, каквато е, но това би означавало и да я държа далеч от мен. Егоист съм, но не искам тя да е настрана от мен. Даже напротив. Искам да заспивам и да се събуждам до нея, искам да чувствам аромата на кожата и по дрехите ми, из къщата навсякъде, само за да знам че е наблизо, че е до мен.

А това не е добре. Това е точно обратното на добре, точно обратното на това, което трябва да се случи. Най-лошото е, че не знам как да го спра...

"Просто от чисто любопитство...колко точно ти прехвърля Уилфред?" гласа ѝ ме изкара от мислите ми. Тя все още беше загледана в пейзажа до нас.

"Не знам точно, но да речем, че ще съм един от най-богатите мафиоти в страната ни."

"Еха...това е еха. Колко ли нескопосани трябва да са синовете му?" тя се засмива, а гласа ѝ е като звън в ушите ми. Кара и мен да се засмея.

"Явно доса." съгласявам се, понеже знам, че синовете му не стават за нищо.

~~~

Почти три бутилки и няколко часа по-късно се разхождаме по все още топлия пясък на плажа, гледайки залеза. Тара се опитва да пази равновесие, като от време на време започва да тича, а аз се налага да я гоня, за да не падне.

"Знаеш ли какво?" пита ме докато сядаше на пясъка.

"Какво? Искаш да стигнеш слънцето ли?" засмях се, а тя ме погледна сериозно.

"Не съм глупава, знам че не мога." седнах до нея, като ѝ кимнах да продължи да говори. "Трябва да обновиш малко стила си. Доста си еднотипен, винаги си с риза и панталон. А и брадата..." догасна челюстта ми. "Колкото и да е къса и да я оформяш добре, ще изглеждаш по-добре без нея."

"Така ли?" засмивам се.

"Честна скаутска." допря два пръста до челото си, а аз вече се смях с глас, което не помня да съм правил отдавна. "Искам да гледам някой филм със скаути сега..." направи тъжни очички, при което аз не можех да си поема дъх от смях.

"Да се връщаме в хотела тогава. Ще си намерим някой филм искаш ли?" преди дори да разбера какво става тя скочи на крака, но някак се оплете и щеше да падне, но успях да я хвана навреме. Ръката ми беше на кръста ѝ и я притисках към себе си.

Лицата ни бяха на около сантиметър разстояние и чувствах дъха ѝ. Тя гледаше ту очите ми, ту към устните ми. Не знам дали заради близостта ни или заради алкохола, но се почувствах леко замаян.

Тя се надигна леко на пръсти като скъси още повече разстоянието между нас. Не чаках втора покана и направих нещо, за което после най-вероятно щях да съжалявам. Целунах я. Бавно, нежно, но в същото време страстно. Пъхнах свободната си ръка зад врата ѝ и я притиснах още по-близо. Не можех да ѝ се наситя....

~Тара~

Беше около четири часа сутринта, когато се събудих в моята стая. Нямах представа как съм се озовала тук, нито как е протекла вечерта. Последното, което помня е четвъртата ми чаша в ресторанта.

Станах и отидох в банята, за да си наплискам леко лицето. Опитах се да си спомня какви глупости съм дрънкала на Зак, но беше безполезно.

Трябваше отново да заспя, но дори половин час по-късно все още бях будна. Не исках да прибягвам до приспивателните, след толкова алкохол, но иначе няма да мигна повече.

Изпих две с надеждата да заспя колкото се може по-бързо....

To be continued...