Chapter 38

1K 32 1
                                    

~Тара~

Събуждам се от леко разтърсване и далечен звук, приличащ на името ми. Примигвам няколко пъти, за да фокусирам картинката пред себе си. Щом успявам виждам Зак да стои от едната страна на леглото ми. Поглеждам го въпросително, а той усеща какво имам предвид.

"Взех карта от рецепцията не се притеснявай. Донесох ти кафе и аспирин за главата, предполагам, че те боли." кимам. "Така и предположих. Трябва да изляза, за да взема някои неща за довечера."

"Колко е часа?" усещам гърлото си леко пресъхнало, но е повече от разбираемо. Предната вечер ми е като в мъгла.

"Почти дванайсет на обяд. До шест ще се върна, а в осем ще започне рождения ден."

"Добре. Ще видя какво ще правя до тогава." той кима и се изправя.

"Оставил съм кредитна карта на твое има на шкафа до вратата, както и номера на шофьора, ако ти потрябва нещо само му кажи." кимам, а той се усмихва и излиза.

Малко е странен, но това все пак е Зак. Въпреки, че е сладък на моменти, не може да промени студената си обвивка...

Изпивам аспирина с кафето след което си взимам един хладен душ. Решавам, че ще е най-добре да ида на плажа, за да събера малко витамин D от слънцето, така че си обличам бял бански без презрамки и една черна, свободна туника отгоре. Слагам си слънчеви очила, една чанта със слънцезащитен и хавлия, и излизам.

Плажа е на пет минути от хотела, така че стигам бързо и си намирам празен шезлонг. Намазвам се набързо, след което лягам, за да се попека.

Затварям си очите и бързо се унасям, докато някой не застава над мен и не скрива слънцето. Отварям бавно очите си и виждам самодоволната усмивка на Джереми.

"Какво искаш пък сега? Изобщо не ми е до теб." той сяда до мен и оставя чаша със сок на поставката на шезлонга ми.

"Добре си се подредила снощи." колкото и да не исках отпих от сока, понеже все още чувствах гърлото си сухо.

"Дошла съм на почивка, ако искам ще си стоя пияна по цял ден. От както си навря езика в чужда уста, не те засягат моите действия." усмихнах му се самодоволно, тъй като беше време аз също да си поиграя с него.

"Колко пъти трябва да ти обяснявам за това?"

"Забравям бързо, така че.." вдигнах рамене и отпих от сока предизвикателно.

Between me and you (# 1 Me&You)Where stories live. Discover now