Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 39

~Зак~

На партито сме вече от повече от два часа и не ми се стои тук повече. Особено, след като знам, че трябва да пътувам. Единственото хубаво нещо тук беше Тара.

Изглеждаше зашеметяващо. Роклята подчертаваше всичко у нея, а това че всички я заглеждаха ми лажеше по нервите. Още една причина да си тръгваме.

Взех си довиждане със Уилфред и с Тара се качихме да си вземем нещата. Тара каза, че ще се преоблече, така че реших и аз да го направя.

Обличам си един черен панталон и блуза с къс ръкав, след което закопчавам куфара и излизам. Тара затваря вратата си в същото време. Облечена е с бяло худи и сив анцуг, и се зачудих как не ѝ е топло, но не казах нищо.

Оставихме картите от стаите на рецепцията, а шофьора ни закара до летището. Тара беше необичайно тиха през целия път, а щом се качихме в самолета помоли за одеало и да пуснат климатика.

Малко след като излетяхме тя беше потънала в дълбок сън.

~~~

Беше около три и помолина, когато спрях на алеята пред вкъщи. Тара все още спеше. Не се събуди и когато я пренесох от самолета в колата.

Сега смятах също да не я будя, но щом отворих вратата от нейната страна тя рязко отвори очи. Огледа се наоколо и се разтегна леко.

"Пристигнахме ли?" дори сънения ѝ глас звучеше сладко.

"Да." тя слезе от колата, като щеше да падне, но я хванах. "Тара, добре ли си?"

"Да, главата ми се върти малко, но сигурно е от шампанското."

"Да ти помогна ли да се качиш?"

"Не, не няма нужда." аз кимнах, а тя се качи горе. Това беше малко странно беше изпила само една чаша...

Взех куфарите, като също влязох в къщата. Дан ме подхвана от вратата.

"Най-накрая се прибра."

"Да. Какво беше толкова важно, че не можа да изчака два дни?" сутринта ми се бе обадил и настояваше, че е станало нещо и трябва да се прибера възможно най-скоро.

"Един от доставчиците ни са го пипнали и е зад решетките. Има голяма вероятност да се разпее и тогава изгаряме."

"Братовчеда на Джеф няма ли да помогне?" в момента той беше единствената надежда.

"Прехвърлили са случая в друг отдел." добре това наистина е проблем..