Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 42

~Зак~

Положението с нотариуса се бе проточило малко, поради липсата на Уилфред и други пълномощни. Както и да е сега подписвах последния документ.

Усетих, че телефона ми вибрира във вътрешния джоб на сакото ми. Кимнах на адвоката и се отдалечих от бюрото, за да вдигна.

"Виж, Дан, ако не е нещо важно" преди да успея да довърша той ме прекъсна, като звучеше притеснен.

"Тара излезе." това притесни леко и мен.

"Какво? Защо и къде?" започвах да се изнервям от неизвестността.

"Нямам представа. Гледахме филм и съм заспал. Щом се събудих тя беше като попарена и искаше ключовете за колата ми." това не беше добре, това изобщо не беше добре.

"А ти защо ѝ ги даде, мамка му?!" подписах последния документ и тръгнах към колата.

"Как да не ѝ ги дам беше побесняла..." Дан също се изнерви, а аз закопчавах вече колана си и стартирах колата.

"По дяволите..."въздъхнах и ударих волана. "Виж GPS-a на колата и ми кажи къде е!" изчаквах докато Дан проверяваше програмата.

Това изобщо не е в стила на Тара, а това означава само едно нещо - има някакъв проблем.

"Окей готово." Дан проговори отново. "Спряла е до реката, близо до къщата."

"Реката ли? Добре, благодаря." прекъсвам връзката и се отправям натам, като определено ще платя няколко глоби след това.

Спирам колата си до сивото BMW на Дан и излизам. Оглеждам се наоколо и я виждам седнала на стълбите. Отивам до нея, като слагам ръцете си на рамената ѝ. Тя се стряска и ме поглежда, а очите ѝ са леко насълзени.

Свалям сакото си и ѝ го намятам, а тя се заглежда в една точка в краката си. Не казва нищо, а това ме притеснява.

"Тара? Тара, какво има? Още не си оздравяла напълно, защо си тук?" тя не отговаря. Вдига погледа си и го задържа на едно ниво с моя, за няколко секунди. Не очаквах това, но тя просто ме прегърна.

Останах леко изненадан, но отвърнах на прегръдката. Обвих ръцете си около тялото ѝ. Тя зарови главата си в шията ми и се притисна близо до мен.

"Искаш ли да ми кажеш какво стана?" този път говорех с по-тих и по-нежен глас. Калех гърба ѝ, а тя заговори тихо, с все още заровена в шията ми глава.

"Съгласих се да направя нещо ужасно..." това звучеше много необикновенно и дойде от никъде. Отдръпнах се, за да виждам лицето ѝ, но все още я държах за рамената, близо до себе си.

"На какво си се съгласила? Успокой се и ми обясни всичко, става ли?" кимам ѝ, а тя си поема дъх и изрича думите бързо, все едно я е страх.

"Съгласих се да помагам в убийството на Уилфред." е това беше последното което очаквах да чуя.

"Какво убийство? Забави малко темпото и върни лентата на зад." избърсах сълзата, която беше на път да капне от окото ѝ.

"Джереми каза, че знае кои са родителите ми..." това не започва добре. "Ще ме заведе при тях, но само ако му помогна да убием Уилфред. Иска да натопи теб и да те вкара в затвора." замлъква за момент, като си поема няколко накъсани глътки въздух, след което казва съвсем тихо. "Той знае нещо за родителите ми..." и това беше последната капка. Прихна в сълзи и отново се сгуши в мен.

От както я челунах не сме имали много време за близотс, а това не ми харесваше. Челунах я, но тогава осъзнах, че това не ми стигна. Няма и да се задоволя само с това.

Като я гледам така, сгушена в мен разбирам, че чувствата от гимназията не са изчезнали. Опитвах се да ги пренебрегна, защото ме беше страх, но вече не мога да ги отбягвам.

Не мога да я виждам всеки ден и да не чувствам нищо. Дори не мога да си помисля да е далеч от мен....

"Тара, погледни ме!" тя го прави, а аз хващам лицето ѝ в дланите си. "Утре ще говоря с него и" не успях да довърша, понеже в очите ѝ се събра такъв страх, че нямам думи да го опиша.

"Моля те недей. Недей моля те! Ако...ако разбере..." опитва си да си поеме въздух, а напиращите сълзи не ѝ помагат особено. "Ще стане зле...моля те, ако разбере че знаеш..."

"Добре, добре спокойно. Ще измисля нещо, чу ли?" тя кима леко. "Нека сега се приберем, студено е." отново кимна и ѝ помогнах да се изправи.

Нямаше начин да ѝ позволя да кара в това състояние, така че се качихме в моята кола. Веднага пуснах климатика, за да се стопли.

През целия път не пророни и дума. Взираше се през прозореца и играеше с пръстите си.

Веднъж да ми се отвори възможност и ще го съсипя този Джереми...

To be continued...