Раждането на ловеца на демони

Глава 7: Битката

Няколко дни по - късно с нови дрехи и с презаредени сили се запътих към кабинета на лекарят на учебноо заведение. Все още на никой не бях споменала за това, което се беше случило, а и надали щеше да се случи отново. И от друга страна това беше форма на интимност, която се надявах да не споделям със всички.
Вървях щелеостремено, когато се оказах срещу кабинета, a пред него стоеше Годжо Сатору. Той ми помаха и ми се усмихна както обикновено и се доближи до мен. Изненадана видях, че днес не беше с обикновенната превръзка на очите, а носеше слънчеви чила, които му стояха много по-добре.
- О, здравей Хелена-чан. Нали нямаш нищо против да си говорим на ти? Все пак много неща преживяхме всички заедно. - Отворих уста, за да отговоря на Годжо не ми позволи.- За съжаление днес главното медицинско лице, с което трябваше да се запознаеш не е тук и няма как това да се случи. Но медицинската сестра ще ти вземе кръв и ще ти направи няколко изследвания, които ще ни помогнат занапред, а след това ако искаш можеш да се поразходиш из академията и да поразледаш. Така нямаше възможността да го направиш.
- Аз... - чудех се как да го кажа- Аз... искам да мога да се бия. Искам да съм като всички Вас в академията.
- Хммм...
- Да знам, че от няколко дни съм тук и знам, че ги виждам... тези създаия на мрака, но искам да съм полезна. Не искам да застрашавам никого, а да помагам.
Цялата почервенях. Не бях говорила толкова много от може би две години, дали не бяха и повече... А като оставим това настрана дали той щеше да се съгласи да бъде мой сенсей? Започнах да хапя устната си с надеждата този миг да не се проточва по-дълго.
- Добре. - гласът му беше различен. Спокоен, уравновесен и делови.- И все пак преди това отиди да ти вземат кръв и да ти наравят изследвания. А след това ще се видим с отбора и ще започне твоето обучение. Но искам да те предупредя, няма да те жалим. - след което се усмихна и се наведе до мен.- Все пак сама си го пожела.
Потупа се по рамото и се изправи отново. Започна да си тананика някаква мелодия, а след това се отдалечи по коридора оставяйки ме сама.
Малко по- късно вече бях при отбора на Годжо. Той ги беше строил в редица и им говореше нещо. Стреснато започнах да вървя към тях, като не знаех как ще приемат моето присъствие. Тогава първи ме забеляза Мегуми. Изнандан ме гледаше как вървя към тях с леко отверена уста. Веднага след него ме видя Нобара, а розовелкото говореше разпалено с Годжо. Стигайки до тях и спирайки се вече бях привлякла на всички вниманието.
- О, ти си тук. - кимнах на Годжо.- Добре значи вече всички сме на линия. Е тогава те приветствам с отнора ни Хелена. Надявам се много да се стараеш. А сега заеми мястото си до останалите в редицата и искам да започнете да тичате. Трябва да избягате пет километра. А след това да се групирате и да се биете срещу демоните, които ще ви пусна. И да няма скатавки.
- Тъй вярно!
Изреваха всички и Годжо изкара четири пръчици. Подаде на всеки един по една и се оказа, че аз ще работя с Итадори Юджи. Погледнах го плахо, а той се усмихна широко. Хвана ме за ръката и ме задърпа. Двамата започнахме да тичаме, а в моментите, в които се изморявах, той или отново ме хващаше за ръка и ме дърпаше или просто ме взимаше на ръце и ме носеше. Изненада не можех да повярвам, колко много сила имаше. А аз слабачката само го дърпах надолу. От друха страна се чудех докъде а стигнали с тичането Мегуми и Нобара. Много време вече беше минало. А и Годжо вече не се виждаше никъде.
- Хелена, пази се!
Чух как Итадори-кун вика и тогава го видях. Огромна зелена плужеста топка идваше към нас. Изпищях от ужас и се спънах. Паднах и започнах да се търкалям, а над мен чух как нещо се взривява.
- Итадори!
Извиках панично и започнах да го търся. Изправих се, а от ръцете и краката ми течеше кръв. Тялото ме болеше и бях схваната, но това не беше от значение. Трябваше да намеря Итадори.
- Итадори!
Оново извиках , ала нямаше и отговор. Пред мен отново се появи зеленята плужеща топка. Сега вече можех да я огледам по-добре. Имаше лилави очи, а в ръката си събираше еднергия, в кълбо, което отново беше лилаво. Проклятие! Скоро щеше отново да нападне, а от Итадори нямаше и следа. Видях как чудовището запраща енергийната си топка към мен. Ужас! Беше централно!
Кръстосах двете си ръце пред мен като щит. Кръвта по тях се стичаше, но това не беше вано сега. Трябваше по някакъв начин да се защитя и като не знаех по какъв, то щеше да бъде по възможно най-първобитния. Секунда преди енергийното кълно да ме удари усетих как някой ме изблъсква и ме запраща на земята. Отворих очи и видях как Итадори поема удара вместо мен.
- Не!
Успях само да изпищя и видях как отскача назад. Сълзи се стекоха по лицето ми и се затичах към него. Започнах да търся пулс по някоя от артериите му, но не усетих нищо. Поби ме ледена тръпка и автоматично превключих да режим отмъщение. Обърнах се към чудовището и от гняв изревах. Цялата в рани и синини се затичах към него. А когато бях пред чудовището се опитах да му ударя юмрук с све сила, но попаднах вътре в него. Изненада започнах да се душа и да се опитвам да изляза от тялото му, но за мой ужас аз затъвах все повече и повече. Усетих как денона и той се тресе и се опитва да ме изкара от себе си, но нещата не бяха обнадеждаващи. Накрая започнах да се предавам, когато чух демона да вика и да се гърчи. А гърчейки се той, се гърчех и аз. Накрая паднахме, а чудовището някак се разяде. Гледах към небето, когато пред мен се появи Итадори, но не точно.
- Ти не си Итадори. - успях да изрека преди да повърна.