Завинаги с теб

Втора глава

Основната ни разлика с Мирослав остава непоправима - макар че толкова си приличаме по тези дребни неща, които създават личността на човека, има една огромна пропаст, която ни дели неизменно. Той има приятелка. И това очевидно не съм аз.

Тъжно, нали?

И от там идва проблема - как да започна да общувам с него, като се познавам, и знам, че още в началото ще се издам за чувствата ми, и той ще се отдръпне. А тогава ще преживея поредната нервна криза.

Определено не ми се преживяват нервни кризи.

-И какво? Просто отиди и кажи „Здравей". - Елена седи до мен и търси някакъв лист в тетрадката си по история.

-Не мога! Ще имам ли причина - не! И той ще разбере всичко.

-Я стига! - Тереза седи на предния чин, но в момента се е обърнала към нас и обсъждаме, както винаги, моите проблеми. Те - двете сестри, като че ли нямат проблеми. Винаги са усмихнати, сякаш проблемите ги подминават всеки път по някаква магична причина. Тереза е безкомпромисна и принципна, умна и малко тиха. Елена е не по-безкомпромисна и принципна, но за разлика от сестра си е открита, но не в областта на емоциите си. По-скоро не обича да крие мнението си за другите.

-Това са глупости! - отсичам. - Изобщо няма смисъл!

-Ами така е. - Тереза гледа ноктите си. - В крайна сметка ти не го познаваш. Не знаеш що за човек е. Изобщо не знаеш как би се държал с теб.

-Ама аз искам него! - продължавам да се жалвам. - Никой освен него не ми хваща окото!

-Ами да. И моето. - Елена се усмихва.

Намръщвам се. Не разбирам как така човек живее, без неговото внимание да е насочено към някого. Може би е готино да не си непрекъснато ангажиран с това да впечатлиш някого.

В един момент изпитвам някакъв вид тежест - там, долу в стомаха. Тежко ми е, защото осъзнавам, че Тереза е права - аз не го познавам. Нямам представа какъв е. Ами ако е поредния гадняр, който си е повярвал?

В следващия момент се сещам за нещо, което оборва това.

-Всъщност, усещам потвърждение на стихотворението на Караславов: „Обичаш ли?/ Обичай ме такъв, / какъвто съм, / какъвто и да стана." - казвам. - Дори да не го обичам, защото не го познавам, пак ще го харесвам, дори да се окаже най-големия гадняр!