Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 46

~Тара~

Невероятно е колко бързо минават дните, когато не искаш някой определен да идва. Буквално са като прашинки нижещи се за секунди. Вече е сряда, а аз съм будна от снощи, изобщо не съм лягала. Направих опити, но не успях да заспя. Та кой би заспал, като знае, че сутринта ще трябва да изценира отряването на някой човек?

Ставам от дивана, на който прекарах последните три часа, с нежелание и отивам към банята. Измивам си зъбите и лицето, след което се отправям към гардероба. Облякох първото, което хванах, а именно сини дънки и бяла блуза. Дрехите в момента бяха последното, за което исках да мисля.

Тъкмо прибирах телефона си в задния джоб, когато той започна да звъни. Нямаше нужда да поглеждам кой е, за да знам. Вдигам докато извъртам очите си.

"Надявам се си се наспала!?" потхваща развеселено Джереми.

"Хаха, колко смешно. Защо ми звъниш?"

"За да ти кажа да тръгваш, глупаче. Изпратих ти адреса още снощи. Аз ще съм там след около двайсетина минути."

"Добре и аз идвам." преди да го изчакам да отговори прекъснах разговора и прибрах телефона.

Излязох от стаята и на стълбището се засякох със Зак. Усмивката автоматично изгря на лицето ми, а той застана до мен.

Вечерта, след като бяхме ходили да тичаме заедно гледахме филм докато ядяхме пуканки и пиехме вино. Оказа се, че Зак също харесва бялото вино, но ми сподели, че предпочита по-твърдия алкохол. Прекарах си наистина доста приятно с него и чак не можех да повярвам, че беше истина...

"Тъкмо щях да дойда и да те питам дали искаш да те закарам." споделя ми той, а аз клатя глава отрицателно.

"Джереми ще бъде там и няма да е добре да те види." правя кратка пауза. "От друга страна няма да откажа ключовете за колата." засмивам се, а той се усмихва.

"Ела с мен." поглеждам го въпросително, но той вече е тръгнал.

Следвам го до офиса му, като той отива зад бюрото си и отваря едно от чекмеджетата. Изважда нещо и се връща до мен.

"Още вчера щях да ти го дам, но не ми остана време." хваща ръката ми и поставя ключ за кола в дланта ми. "Тази е само твоя, така че няма да се налага все да търсиш някоя." усмихвам се до ушите и в еуфорията си решавам да го прегърна. Надигам се на пръсти и обвивам ръцете си около врата му.