Chapter 47

920 28 10
                                    

~Тара~

Два часа разговори с Уилфред и вече не съм сигурна какво аз самата чувствам. Този човек е по-добър от психолога ми, мамка му!

За това кратко време, като се има предвид, че този човек не ме познава ама грам, успя да разбере чувства, за които дори аз не знаех. Или по-правилно не исках да знам, че съществуват....

Както и да е толкова съм объркана, и изморена от разходката си в момента, че щом виждам Джес в хола искам да ѝ се разкрещя да ми отвлече вниманието.

Сядам на дивана до нея, а тя вдига глава от лаптопа си за няколко секунди, след което го връща отново.

"От онзи ден не съм те виждала." започвам аз. "Как мина с Майкъл, успя ли да му кажеш?" това вече приковава вниманието ѝ. Затваря лаптопа, като въздиша и се обръща изцяло към мен.

"Казах му всичко. Прие го може би по най-добрия начин..."

Въпреки това, което ми казва все още не изглежда да е приключило доста добре. Очите ѝ като че ли блуждаят и по лицето ѝ има емоция която не мога да определя.

"Какво стана?" питам предпазлило.

"Вечерта останах да спя у тях и му казах след вечерята. Първо не вярваше. Започна да се смее, после беше в шок. Ядоса се защото не съм му казала, но после разбра защо не съм." прави кратка пауза. "Всичко е по старо му, но се държи малко дистанцирано и това ме плаши." въздъхва, а аз се усмихвам мило.

"Най-вероятно все още свиква, не се притеснявай." най-накрая тя също се усмихва.

Джесика има наистина прелеста усмивка. Зъбите ѝ са прави, подредени в прала линия и толкова бели, че са като сняг. Винаги щом се усмихне се сещам за Зак. Усмивките и на двамата са еднакви, заедно с трапцинките...

"О, не знаех, че си се прибрала?!" като говорим за вълка...

"Здрасти, Зак!" поздравява го Джес, а той ѝ кимва, след което връща вниманието си към мен.

Очите ни се срещат, като той също се усмихва лекично. Добре де, съвсем малко, но го виждам. Точно в този момент сърцето ми решава да пропусне удар и всичко останало изчезва.

Взирам се в кристално зелените му очи, докато някой не започва да звъни настоятелно на вратата. И тримата поглеждаме натам, а Зак отива и отваря вратата.

Between me and you (# 1 Me&You)Место, где живут истории. Откройте их для себя