Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 49

~Тара~

Връхлитам в управлението, а Джеф и Дан изглеждат повече от облекчени щом ме виждат. Отивам до тях и давам телефона със записа на Джеф.

"Джереми си призна и го записах." говорех леко задъхано и сложих ръщете си на кръста. "Той е убил Уилфред."

"Мамка му! Велика си, честно." възкликва Джеф, след което отива някъде със записа.

"Добре, а сега отивай при Зак защото ще ни изяде живи, защото сме те пуснали да идеш сама." кимам и се обръщам към стаята, в която е той.

Джесика и още един униформен мъж са в стаята със Зак. И тримата насочват погледите си към мен и се питам дали не беше добра идея да почукам. Зак обаче си изправя и поглежда останалите за сегунда.

"Джес излезте, веднага!" мъжът се опитва да протестира, но Джесика го спира. Излязоха и със Зак останахме сами.

Погледите ни се засякоха и само с две крачки Зак бе пред мен и ме прегърна. Не очаквах да направи точно това, но ми стана толкова приятно, че нямаше как да не отвърна.

Аз също обвих ръцете си около него и облегнах бузата си върху гърдите му. Затворих очи и просто се оставих на момента. Чувствах се някк си точно на мястото си в неговите ръце, чувствах се защитена...може би Уилфред беше прав.

"Нали ти казах да не отиваш при него?" отдръпна се лекичко и вдигна бръдичката ми с едната си ръка.

"А аз ти казах, че ще те измъкна от тук, нали?!" усмихнах се, а той загледа нещо на врата ми.

"Какво е това? Душил ли те е?" целюстта му се стегна и се намръци леко, а аз се сетих, че май трябваше да се погледна преди да дойда.

"Виж, това сега не е важно. Успях да взема самопризнанията, така че скоро ще те пуснат." връща очите си вътху моите и ми се усмихва.

"Благодаря!" каза ги тихо, след което отново ме придърпа в обятията си.

Не можах да разбера обаче дали упря брадичката си в главата ми или ме целуна...

"Извинете." чуваме леко прокашляне и двамата се отделяме един от друг. "Госпожице ще ви помоля да излезете."

"Какво? Защо?" поглеждам към Зак, а той ми кима и слага едната си ръка на бузата ми.

"Спокойно, това е адвоката ми. Иди вкъщи, а аз ще дойда малко по-късно." кимнах и излязох от стаята, като очевидно нямах намерение да се прибирам вкъщи.