2 години не са малко време. бяхме добри приятели.подозираше ли, че след 2 години ще се съберем за мизерните 2 месеца с карсници при това.всичко е минало.направихме грешки.аз направих най-голямата.нима трябваше да забравя за себе си, именно заради теб?трябваше да те обичам повече от всички?трябваше цели нощи да мисля как да ти се извинявам?накрая да ми напишеш дали искам да си останем приятели.ами мислех, че чувствата за взаимни.
обикновенно никога не ми е вървяло за нищо.винаги съм била различна.с друго мислене.не мислех много, просто вършех нещата , които мислех за правилни поне в този момент.най-голямата ирония е, че не си научих урока.как да го направя?може би някой ще ме нарани до такава степен, че да не искам да чувам дори и за любов?обикновенно такива ситуации водят до ,, научаване на урока".а може би трябва да започна сама да си слагам една граница.не мога да го направя..
когато обичам някого аз го обичам в цялото си сърце.толкова много ли искам?искам просто добрината ми да се върне.може би просто трябва да спря да мисля и да искам неща, който ме водят само до замисъл за лоши неща. просто ще спра. или поне ще опитам. а как се прави преграда пред сърцето така, че да не мога да се влюбя.това е неконтролируемо чувство.или поне само аз не знам как да го контролирам..
защо хората не ме обичат така, както аз? защо нищо никога не е взаимно.ами ако и те са преминали през същото и ги е страх да опитат отново?но тогава предполагам, че биха видяли истината в мен. обикновенно вече хората имат задни мисли за всичко.човек вече през спокойно може да напсува своето гадже и то на сериозно.
само аз ли мисля, че това да се влюбиш е толкова чисто и красиво..
де да можеше хората да мислят като мен
може би щях да бъда по-щастлива
все пак съм благодарна до някаква степен за всички болки.донесоха ми ценни уроци... 🫀
