Неочакван обрат

99. Болка

Сутринта валеше сняг, но грееше топло слънце. Или поне изглеждаше топло. Наложи ми се да ходя сама до училище, защото Лили и Хейли бяха заминали на някакъв конкурс по фотография от училището с още няколко ученика. Още от малка Лили правеше невероятни снимки и наистина обичаше хобито си. Надявах се тя да победи и да се върне доволна от пътуването. Поне тогава Роузвилидж ще е една идея по-спокоен. Без Дериан. Тони и Итън бяха в библиотеката от рано сутринта, търсейки някаква последна информация. 

Днес беше денят и всички бяхме нервни. На пръв поглед планът изглеждаше лесен, но въпреки това имаше толкова много неща, които можеха да се объркат. Не ми се мислеше какво щеше да стане ако някой от нас случайно докоснеше колът от Аштон.

Звънецът за край на учебния ден би и с Тони, която пропусна половината ден, се изстреляхме от стаята по физика. Неможехме да седим мирни повече. Не стига че беше пълнолуние и от три дена силите ми ме държаха будна и пълна с енергия, но и бях на нокти всеки път когато зърнех Пръв вампир. Доротеа и Верина не ми обръщаха внимание, погледът на Ремъс все ходеше към Тони по някаква причина, а Куинтъс единствен ме поздравяваше всеки път с усмивка, на която аз отвръщах. Последната седмица с него бяхме излезли няколко пъти на разходка в града, от части, за да се разсея от плана и защото ми харесваше неговата компания. Наистина се надявах да не разваля приятелството ни с тайната, която пазех за Анабела. Все пак семейството и я беше търсело в продължение на векове.

Както бях потънала в мисли, изобщо не забелязах Мелиса да застава пред мен, докато Тони не ме хвана за ръката и ме спря от това да се блъсна в нея. Тя се усмихваше фалшиво, огледа ни набързо и подаде на двете ни по един розов плик за писма.

- Рождения ми ден е в събота. - съобщи тя - Има дрес код описан на поканата.

Тя не каза нищо повече и си тръгна. С Тони се спогледахме объркано и се засмяхме.

- От кога кралицата на гимназията говори с мен? - зачуди се Тони и напъха поканата в раницата си - Или ме кани на рождения си ден.

- Мелиса е човек, като всички нас. - казах и се замислих над думите - Е, освен нас двете... И всички свръхестествени, които познаваме.

- Значи половината град. - засмя се Тони и погледна часа - Трябва да вървя, за да уточня времето и мястото с Анабела.