Първите български полубогове

Глава 4

Ани

Знаете ли просто гледах как това момче на име Алфа хваща синджира си и се превръща в куче.

-Хайде, качвайте се!-излая той.

-О ти се бил онова тъпо куче. -каза Георги.

Алфа изръмжа. Качихме се и тръгнахме към лагера на нечистокръвните.

Пърси постоянно ме гледаше. Честно малко се притеснявах. Мисля, че всички бяхме притеснени нали без господин Персей.

-Какво има? -в този момент сякъш Пърси прочете мислите ми.

-Просто.... не съм свикнала с това. -отговорих аз.

-КОЙ ПРАВИ ТОВА ЕЖЕДНЕВНО ЗА ДА Е СВИКНАЛ!?-рече гневно изведнъж Георги.

-Аз го правя и господинчо спри да грещиш и бъди поне малко по спокоен.

В този момент Георги млъкна, а Пърси просто гледаше нанякъде. Какво ли му беше? Дали се притесняваше заради Апóсис? Не знам защо, но ми стваше тъжно. Толкова искахме да се върнем в България, но просто не се получи.

-Тук сме. -излая Алфа

-Моля!? Та това е някакво си дърво и.........-тръгна да казва Георги

-Какво е това? -попита Фреди.

-Спокойно това е дракон пазителя на руното. Честно много път минахме за това руно. -рече Пърси.

Влязохме в лагера всякаш преминахме през някаква магическа бариера. Всичко се промени. Какво виждяхме ли? Имаше много хора, голяма къща ,някаква си скала ,на далеч се виждаше огън и кабини. Ако трябваше да ги описвам всички......

-Това са бунгала. -каза Георги.

-Сетая. -отвърнах

-Хижи са. -поясни ни Пърси.

-Здравейте!!!!!-извикаха се всички младежи седещи пред нас.

И в този момент от сенките излизе някой дръпна Пърси и опря кинджал до гърлото му. Изплаших се ,но тръгнах просто за да спася Пърси. Точно в момента в който се доближавах нещото излизе напълно от сенките и видях че нашият ангел спасител не се дърпа. Видях момиче с руса коса и сиви очи. Тя.... аз приличах на нея. Видимо тя беше по-голяма от мен. Та така изведнъж се намерих на земята.

-Добре ли си? -попита тя.

-Да. -отговорих.

Момичето ми подаде ръка аз я хванах и станах.

-Пърси коя е тя? -попита Фреди.

-Това е Анабет. Тя е моята приятелка и спокойно нормално е да се държи така. -рече Пърси.

-Дъщеря на Атина. -каза това Анабет и ми се усмихна.

-Надушвам някой, който не е от нашият свят.-обади се един мъж в инвалидна количка.

-Мразя този кон. -обади се Алфа

-Мълчи египетско куче! -изрече ядосано стареца.

Над главата на Георги се появи някакъв зелен знак.

-Деметра! -извикаха радостно някой.

-Какво е това? -попита притесненно Георги.

-Поздравления момчето ми беше признат от божественния си родител. -каза Хирон.

-Ани какво става!?-изкрещя Фреди.

Над главата и се беше появила сова.

-Честито Ани ще сме заедно в кабината на Атина.

Моята майка е Атина. Какво?

-Анабет ще ви разведе из лагера. -рече стареца.

-Извинявай Хирон, но имам да си поговоря малко с Пърси. -изрече тя.

Фреди ни гледаше щастливо. Радваше се за нас.

-А защо не признават другия? -чуваше се този въпрос в тълпата.

Фреди се намръщи. Не знаех какво да кажа.

Пърси отиде при него и го потупа по рамото.

-Спокойно очилатко и аз бях така. Не ме признаха още при идването ми, но в сметка на това беше толкова яко като Посейдон ме призна. Ще стойш малко в хижата на Хермес, но няма да си там завинаги е освен ако не си дете на Хермес което не ми се вярва.

Съжаляваме за правописните грешки