Глава 11

13 2 0
                                    

Нико

Отивах при лагерния огън. Какво ставаше тук? Всички бяха на земята освен Дженифър. Анабет плачеше, Фреди стенеше и Георги беше паднал на земята. А и Алфа се беше превърнал в куче. Дали Дженифър...

-Какво е ставало? -попитах.

-Анабет беше обладана. -отвърна Джени.

Знаех какво е и от кого е. Ако бях тук можеше и да не се случи. Момчето което се нарече Сова той я беше обладал. Няма как да е друг. Няма как да е майка и както стана в случея с Дженифър. Трябваше да заминем бързо за подвига преди да стане друга глупост. Добре, че Лио беше оставил Арго II в лагера. Утре ще тръгнем към подвига на живота ни. Ако не се справим с това боговете ще се вдигнат на война. Това значи че всички ще умрем. Разгадахме пророчеството преди 2 дни. Трябва да минем брез всички стихии, да намерим специялните елементи и после ще трябва да идем в свещенните египетски земи. Там ще ни чака нещо, но не се знае какво. Стоях и не мърдах. Просто ми беше жал за Анабет.

-Нека продължим...-каза Хирон

Анабет стана и направи всичко за погребението. После си тръгнахме. Бяхме на съвет и разбрахме кой ще е част от подвига.

Аз

Анабет

Пърси

Дженифър

Деймън-новия оракол

Георги

Фреди

Алфа

Утре ще тръгнем на подвига. А сега ни трябва малко почивка.

Първите български полубоговеTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang