Глава 17

6 3 0
                                    

???

Събудих се до едно дърво. Защо съм тук? Станах, взех раницата си и я отворих. Там имаше въже, дъвки и вода. Водата беше съвсем малко и я изпих да един път. Това не беше изобщо добре, но ще се оправя. Бях тръгнал на разходка и в един момент нещо ме удари и припаднах. Походих малко и видях вулкан. Над вулкана имаше летящ кораб, но май не беше точно кораб. Мхм...

Пърси

-Добре ли си?-попитах Ани.

Тя излегждаше много зле, беше легнала на пода в стаята си.

-Пърси помогни ми!

Викаше тя, но не гледаше мен а стената.

Разтърсих я и тя ме погледна.

-Какво стана?

-Аз видях как стаята се пълни с кръв и болка. Чувах гласа на Дженифър.-гласа на ани трепереше

-Ани ти не си виновна за смърта й. Ти трябва да го разбереш моля те!

-ПЪРСИ АЗ ПОГЛЕДНАХ ПРЕЗ НЕЙНИТЕ ОЧИ БЕШЕ ПЛАШЕЩО!

Това ли е била ловката. Ашера спомена това, но ние не я разбрахме. Какво трябва да правя сега?

Седнах до Ани и я прегърнах. Постояхме така 2-3 минути и аз започнах да говоря.

-Виж Ани разбирам това, което чустваш обаче не мога да ти помогна. Никои не може да ти помогне, но ти можеш Ани! Ти трябва да се сблъскаш със спомените. Ти си силно момиче вярвам в теб!

Ани ме погледна и кимна. Вратата се отвори и Георги, Фреди и Анабет бяха там.

-Хайде в земята на огъня сме!

Първите български полубоговеOnde histórias criam vida. Descubra agora