Първите български полубогове

Глава 19

'Алфа

Какво ставаше? Нямах време да мисля. Аз и Фреди бях в отбор. Пазихме Георги заедно докато измъкне Ани и Пърси, но се беше появило едно момче. Той ни помогна в битката с бога. Никоя от страните не се предаваше. Бяхме в перфектна форма. Ани и Анабет хвърляха кинжали по него и избягваха атаките пратени от бога, Аз и Фреди нападахме директно, а Пърси и Георги се стараеха да пазят момчето, което се беше появило. Да добавя момчето не беше лош в боя имаше разрушителна сила. Божеството не се отказваше разстрелваше ни с огнени галба, но в един момент той спря.

-Вулкан свободен си.- каза един дълбок и студен глас.

Пред нас се появи момчето или божеството, което беше нападнало лагера.

-Сова?-чух да казва това младежа, който се казваше Васил ако не съм в грешка

Той познаваше ли го? Посмях да погледна назад за да видя изражението на Васко. Той изглеждаше объркан и малко изплашен. Божеството в един момент промени погледа и гласа си. Очите му пълни с бездушие, смърт и страх се промениха и се напълниха с радост, но и тъга. Гласа му се промени от дълбок и страшен в нормален и леко уплашен.

-Помогнете ми!- това беше единственото нещо, което момчето каза преди старата му форма да се върне.

-Е вече сте събрани. Къде е оракула?-попита бога

-Кой си ти?- попита го Георги

-Това е Барс българския бога на справедливостта, но и на разрухата.-отвърна Ани

-Откъде знаеш това момиче?- попита гневно бога. Не знам защо се ядоса може да е искал да е по-драматично казването на името му.

-Сънувах те.

Тя... какво и има?

-Татко какво си направил на сина си?!- попита гневно Васил

Той го нарече татко! О я стига! Така става само по филмите на нас не ни стигаше това, че трябва да се бием срещу един от най-силните български богове. Дори не знаех че съществуват!

Георги и Пърси се бяха отдръпнали от Васко, а Анабет, Ани, Фреди и Аз стаяхме един но друг.

-Ако бях на ваше място бих се предал в този момент господин Васил, а не да държа сметка на баща си.