Първите български полубогове

Глава 22

Алфа

Ани ме влачеше към ПАЛБАТА! Защо?

-Ани виж...

Тя спря пред мен, огледа ме, вдигна ръката си и ме погали. Това не беше...

В този момент Алфа разбра, че това найстина не е Ани. Това беше Дженифър... Тя беше променила вида си под лунната светлина и тя го целуна.

Алфа стоеше безмълвен и трепереше.

-Алфа искам да знаеш, че винаги съм те обичала и знам колко страдаш за смъртта ми. Аз и Ани сме свързани и двете преживяваме и преживяваме много, но аз искам да пусна Ани. Аз искам тя да живее собствения си живот и да е далеч от всички мои грешки, от болката ми и всичко, което съм преживяла. Не искам тя да живее с моята тежест, бъди до нея и се грижи за нея, както би се грижил за мен. От известно време духът е в нея и двете си причиняваме болка. Искам да напусна съзнанието ѝ но не мога да водата не ми го позволява. Ани и Аз сме в капан в тялото ì. Спасите ни...

СПАСЕТЕ Я

Георги

Бях на ПАЛБАТА и виждам как Ани целува Алфа...

След няколко минути Ани припадна докато говореше на Алфа. Аз си изтичах до тях независимо от всичко което видях още я обичах.

-Какво стана? -попитах

-Това не беше Ани, а Дженифър.

След няколко минути Ани се събуди и зграбчи ръката ми, а през това време гледаше Алфа.

-Тя ти каза нали? -попита го

Алфа само кимна. Вкарахме я в нейната каюта.

-Не искам да съм тук! -изпищя тя и започна да трепери.

Аз и Алфа се спогледахме и тогава се появи Анабет. Тя делеше каюта с Пърси и нямаше как да вземем при нея.

-Ани иди при Георги ако има нещо ни викнете, а Алфа ти ще ми казваш какво става.

Аз поведох Ани към каютата ми. В крайна сметка нямаше къде да иде всеки делеше каюта с всеки. Алфа беше с Дженифър, Пърси с Анабет, Фреди с Деймън, Аз с Нико, но ой беше изпратено обратно в лагера за да помага, а Васил щеше да спи на дивана. Беше ми интересно за преживяванията на Васко. Той беше живял в България не като нас. Какво имаш там? С Фреди се бяхме разбрали да го питаме утре и без това ще пътуваме много време.

...

Настаних Ани в каютата ми. Тя изглеждаше все така изморена. Реших да говоря с нея беше крайно време вече не знам дали ако заспя ще се събудя.

-Ани искаш ли да говорим?

-Моля те нека говорим!

-Какво ти има?

Тя ми разказа всичко от,,а"до ,,я" и после попаднахме в мълчание.

Реших да я прегърна, защото мисля че може и да и помогне. Тя беше толкова топла, приятна и миришеше на пролет. Стояхме дълго време в прегръдките на другия докато не реших да го кажа...

-Ани виж аз найстина те обичам не знам как да ти помогна с това, но ти обещавам че винаги ще съм до теб

Ани пое въздух.

Не знаех какво ще каже. Вгледах се в очите ѝ. Те бяха толкова красиви, сиви като небето преди буря, дълбоки и нежни. Преместих погледа си към устните ѝ. Бяха розови, красиви, но и треперещи.

-И аз те обичам...