Първите български полубогове

Глава 26

Ани

Аз и Анабет бяхме в кухнята. Приготвяхме вечеря. Анабет и аз доста се стараехме. Беше петък, а тя и Пърси ни бяха дошли на гости. Можете ли да си представите Анабет и Пърси в България. Бяха тук за една седмица. Бях решила да приготвя български ястия, а Анабет ми помагаше. Извадих баницата от фурната. Не знам защо но те искаха баница за вечеря. Анна-Мария и Джейкъб чакаха храната с удоволствие докато стояха до баща си Георги, чичо си Пърси и си говориха със Сал детето на Анабет и Пърси. Бяхме наредили трапезата. Аз и Анабет седнахме една до друга.

Чухме се с чичо Фреди и чичо Васко, които бяха във Варна. Стояхме и си говорихме. Радвахме се на децата. Никои от нас не знаеше че ще стигнем до това ниво. Всичко беше толкова хубаво.

Ядохме. Анабет ми хвана ръката и я стисна.

-Това е сън. -прошепна тя.

Проследих погледа ѝ.

От устите на Георги, Пърси, Сал, Анна и Джейкъб излизаха паяци. Те лазеха и покриваха всичко. Искаха да ни нападнат. Аз и Анабет треперихме. Тя уж беше преживяла страха си от паяци, но явно не беше така. Анабет разклати глава и ме погледна.

-Умствен лабиринт. -каза тя преди да я покрият паяците.

Паяците лазеха по мен и ме покриваха. Толкова малки крачета, а те забиваха и зъбите си в кожата ми. Накрая всичко беше черно. Покрито от малките гадинки.

Всичко беше мрак. Не можех да дишам, не се чуствах добре никак. Тогава чух глас в главата си.

Ани събоди се и им помогни! Ани това е само сън! АНИ ИЗМЪКНИ СЕ ОТ УМСТВЕНИЯТ ЛАБИРИНТ И МУ ПОМОГНИ ЗАПОВЯДВАМ ТИ!!!

В един момент се събудих на съвсем различно място. На върха на пирамидата заедно с другите. Не беше точно връх, а последното ниво и всички останали не бяха в съзнание.

Видях Анабет, защото тя беше най-близо до мен. Разтърсих я и тя се събуди.

-Ани Благодаря ти! -каза тя

Трябваше да намеря Алфа

Огледах се и...