Първите български полубогове

Глава 27

Пърси

Беше нощта на бала за Ани, Георги и Фреди.

Аз и Анабет ги придрожавахме. Истината беше че двамата нямахме бал искахме да го преживеем. Тук хората взимаха книжка на 18, а не 16 и заради това аз карах. Влязохме в ресторанта. Всички бяха толкова красиви. Анабет и Ани мразеха роклите, но бяха облечени в такива тази нощ. Те бяха с една и съща рокля, бяла, нежна със средна дължина. Стоеше им доста добре, а косите им бяха на холандски плитки. Всичко беше толкова хубаво. Музиката тук найстина беше интересна. Звучеше песен на Lewis Capaldi „Before you go "Поканих Анабет на танц. Танцувахме и се забавлявахме. Всъщност не бяхме само ние. Ани и Георги бяха до нас, а Фреди се забиваше с момичетата както обикновенно. Всичко беше толкова перфектно. За първи път в живота си опитах български алкохол. Не мога да кажа че ми хареса, но...

Започна някаква песен и всичко почнаха да броят до 12

1

2

3

4

5

6-изкрещя преди всички Анабет може би прекалила с розето.

7

8

9

10

11

12

УХУУУУУУ

Всички крещяха и правиха наздравици. И в този момент земята се разцепи. Както обикновенно нищо ново сигорно пак някой е ядосал Фреди.

Този път обаче не беше той. Под краката ни се чуваше лава. Аз и Анабет бяхме заедно. Земята се разпадна под крака та ѝ. Хванах я преди да падне.

-Държа те!

Казах, а тя просто ме гледаше.

Спомних си за момента в Тартар. Ако ще паднем ще паднем заедно! Помислих си. Анабет започна да ме дърпа и аз почнах да падам заедно с нея.

Тогава нещо ме хвана и ме издърпа.

АНАБЕТ! -изкрещях

-Пърси това не е истинско. -каза Георги.

Гледах го гневно.

-От къде знаеш? -попитах.

-Ани ми каза. Ние сме в умствен лабиринт и ако не го разбреш ще гледаш как Анабет умира безброй пъти. Фреди вече излезе време е да се махаме. Знаеш че това не е реалността ние още сме в пирамидата. СПОМНИ СИ! -извика ми той.

Тогава се появи светлина и Георги ме повлече към нея.

-ПЪРСИ! -чух да вика Анабет.

Всичко беше наред. Аз и останалите бяхме събудени. Всички изглеждаха зле и депресирани от това, което са преживяли. Всички споделихме страховете си и какво сме видяли там. Всички без Фреди. Не знам какъв беше страха му, но щом не желае да го сподели...

След дълъг разговор за това и малко смях и радост за хубавата част от нещата, които сме видяли като децата ни се огледахме за да преценим къде се намираме. Намирахме се в стая, затворени сме в стая. Стая без врата. Сега не знам какво ще правим, но трябва да излезем от тази стая. Алфа изглеждаше доста травмиран. Ани беше до него и му стискаше ръката докато си говориха нещо.

Тогава се чу крясък.

-Батко помогни ми!

Васко чу това и разби едната стена с един ритник и тръгна тичешком в посока на вика.

След това ние преживяхме шака точно за 2 секунди и тръгнахме след него. Васко тичаше прекалено бързо.

Алфа скочи високо и хванасинджира си. Той се превърна във вълк и тръгна бързо след него. Ние не изоставахме много и тогава видяхме...