-Чао мила ще те чакаме тук след седмица -каза татко докато мама се качваше в самолета
-Чао мамо ще ми липсваш -казах Аз
-Чао Ема ще ми липсваш -каза мама и ме погледна аз бях нейното единствено дете вече бях на 10 а тя още не бе се разделя с мен нито за миг до сега но ето че момента настъпи праща ха мама на едноседмично пътуване по работа пътуване от което нямаше да се върне
Една седмица по късно
Аз и татко отиваме да вземем мама от летището . Когато стигнахме седнах ме и започнахме да чакаме . Аз не усещах радости чувства от това че ще видя мама отново защото чувствах че се е случило нещо . След час дълго чакане се чуем глас от мегафота
-Уважаеми п пътници полет номер 113 е катастрофирал уцелелите са - това възможно ли е това беше полета на мама аз и татко слушахме имената на уцелелите но не казаха нейното тогава разбрахме .... Татко ме стисна силно в обятията си . Сълзите му се стичаха по по розовата ми рокля . Тогава разбрах че той не можеше да бъде силен не и след този момент. Аз трябваше да бъда силна сега заради мама
Две години по късно
Татко не можеше да развива бизнеса на мама . Опита се но след две година бизнеса западна . Аз и татко разбрахме че с пяна да се премести в Джинтфолс неговия роден град . Събрах си багажа и се сбогувах с приятелите и града след 3 дена заминахме за Джинтфолс . Когато стигнахме в старата къща на татко аз не бях очарована но кой би могъл да е тя изглеждаше се едно ще се срути но пък беше доста голяма
-Е- каза татко и затвори вратата на колата - това е старата ми къща
Двамата отидохме до вратата татко се опита да отключи но вратата беше стара и счупено
-Чакай татко дръпни се пробвай така -казах Аз и го бутнах на страни след това хванах брадата засилих се и бутнах вратата след това тя се отвори
-Да тук ще трябва малко ремонт - каза той
-Малко ли -казах Аз и го погледнах учудено
-Добре де многа -поправи се татко
След това аз се качих горе и намерих моята стая . Тя беше много стара имаше само един дървен прасашал стар шкаф и едно легло което беше покрито с вестници до леглото имаше едно шкафче а върху него снимка която привлече вниманието ми на нея имаше мъж и жена а между тях едно бебе което много приличаше на мен върхо снимката имаше амулет и бележка на която пишеше ПАЗИ ГО ТОЙ ОТКЛЮЧВА ПЪТЯ КЪМ ТЪМНАТА СТРАНА НЕ ПРИБЛИЖАВАЙ ТИ ЗАЩОТО ЛОШО ЩЕ ТЕ СПОЛЕТИ
YOU ARE READING
♣♣Джинтфолс♣♣
Short StoryЗдравейте аз съм Ема Клара или поне така си мислех . Когато бях на 10 майка ми загина в самолетна катастрофа и аз и баща ми се преместихме в града Джинтфолс и от тогава живота ми се промени . в този град имаше духове вампири магии за които никой не...