Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 69

~Тара~

"Сега, скъпа ми моя Тара, ще ти разкажа защо го мразя толкова." придърпа ме още по-силно. Опитах се да го изместя, но без успех. Беше заслепен от гнева си. "Зак никога не е бил незаконното дете. Никога не е бил отхвърления. Никога не е бил този, който идват да видят от време на време. Получавал е повечето си неща наготово. Получи целия бизнес наготово, догато аз се трепех, за да докажа на така наречения ни баща, че аз също съм достоен да бъда част от целия шибан балон."

Окей, започваше да ме хваща шубето. Гледаше в една точка, но все така продължаваше да стиска лакътя ми, все по-силно и по-силно. Може би щеше да остави синина.

"Зак открадна всичко от мен, всичко което можа. Сега се опитва да открадне и теб, но няма да го позволя. Един път аз също ще спечеля нещо, в случея теб."

"Той няма нищо общо с отношенията между нас двамата."

"О, напротив има... има нещо общо от мига, в който пъхна езика си в устата ти!" погледна ме право в очите, все едно дълбаеше в мен и ме нараняваше.

"От къде знаеш, че не съм аз тази, която пъхна език в неговата уста?" исках да го нараня, да го ядосам или мамка му не знам. Изках да изпита, това което изпитвам и аз.

"Млъкни!" дразнех го, а това ми харесваше.

"Дори да не беше той. Рано или късно щях да разбера че си лъжливо копеле и пак щях да излизам и да спя с друг. Какво и него ли щеше да убиваш?"

"МЛЪКНИ, МЛЪКНИ!" аз обаче нямах такова намерение.

"Все някога щях да приключа с теб! Ти си просто едно егоистично създание, паразит, който няма представа какво иска от живота." и в този момент усетих юмрука му в ченето си.

Главата ми се измести на дясно, а в устата си усещах вкус на метал и кръв. Опа, това не отива на добре.

"КАЗАХ ТИ ДА МЛЪКНЕШ!" сега вече бях наистина уплашена. "Ще убия и него и теб, та да си умрете заедно от инатата ви и проклета любов." против на това колко съм уплашена, устата ми макар и пълна с кръв, не поиска да стои затворена.

"Няма да ти позволя да правиш нищо с него разбра ли ме? Това, че той е роден в това семейство и че баща ви е изневерявал не го прави виновен за успехите му. Нито за това, че аз се влябих в него. Аз чуваш ли? АЗ!"

Джереми рязко обръща глава към мен и за секунди и двете му ръце са на шията ми. Залепя ме за стената, като започва да затяга хватката си и едновременно с това да ме повдига леко нагоре. Това определено не отиваше не добре. Колкото повече затягаше, толкова по-малко въздух успявах да си поема.

Понесох ръцете си към неговите, но нямаше смисъл нищо не можех да направя. Той беше по-силен, а и започвах да се замайвам. Едва си поемах въздух и имах чувствато, че се давя.

С периферното си зрение видях нещо стъклено до нас. Нямах представа какво е, но затворих очи и протегнах ръката си, за да го хвана. Щом го усетих в ръката си, всичко стана за секунда.

В едниния миг беше в ръката ми,  следващия се разбиваше в главата на Джереми. Стъкла се разхвърчаха навсякъде, като едното ме одраска по бузата. Нямах време обаче да мисля за това, веднага щом Джереми пусна врата ми тръгнах към вратата. Нямах намерения да се обръщам, така че се качих в колата и тръгнах на някъде, далеч от тук.

Докато карах постепенно дишането ми се нормализира и спях да кашлям. Все още ми се виеше леко свят и очите ми бяха пълни със сълзи, но важното е, че се махнах от там.

Чувствам толкова много неща в момента. Бясна съм, бясна съм на Джереми и на целия свят. Бясна съм за случките последната седмица. Колкото и да не искам, бясна съм и за държанието на Зак.

Тъжна съм, тъжна съм за родителите си. Тъжна съм за това, че съм ги обвинявала за изоставянето си, а те са нямали никакъв избор, биле са мъртви.

Боже, биле са мъртви през цялото това време, докато съм ги обвинявала...

Завивам по някакъв път, нямам представа на къде води. Тъмно е почти нищо не виждам, но не искам да се прибера. Не искам да се прибера и отново да бъда отбягвана и игнорирана.

Твърде много неща се случиха, не издържам вече. Всичко се скапва, целия ми живот. Няма едно хубаво нещо мамка му.

Бърша очите си, от които се леят сълзи като водопад и в този момент нещо проблясва пред мен. Примижавам леко и виждам друга кола. Фаровете и ме заслепяват, така че вдигам лека ръката си, за да мога да видя нещо.

Докато се усетя света покрай мен се завърта...Или аз се завъртам? Не знам. Единственото, което знам, е че чух някакъв сблъсък. После много силна и дразнеща миризма, толкова дразнеща че чак ми стана лошо.

Не разбирам какво се случва. Усещам силна болка в главата, чувам приглошено името си, виждам някакви сенки.

Всичко започва да губи смисъл.

Къде бях? Какво стана?

Главата ме боли, прорязваща болка...но защо?

Нямам абсолятно никаква представа, всичко изгуби цветове и форми и пред мен застана тъмнината....

To be continued...