Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 72

~Тара~

Наоколо всичко е бяло, абсолютно всичко. Около мен няма нито къщи, нито мебели, абсолютно нищо. Просто едно бяло петно. Въртя се на всички страни, но няма нищо и никого.

Тръгвам напред, или поне Предполагам, че е напред. Правя няколко стъпки, когато чувам името си зад гърба ми. Обръщам се рязко и виждам мъж и жена, хванати за ръка. Стана ми мило и се усмихвам широко.

Щом се прибрижавам до тях, откривам нещо познато. Жената е с платинено руса коса, но не боядисана, личи си че това е естествения ѝ цвят. Очите и са кафяво-зелени. Първоначално я мисля за доста млада, но сега забелязвам малките бръчици около очите и усмивката ѝ. Облечена е в лека, ефирна рокля подчертаваща дребното и телце.

Мъжът е горе-долу на същите години. Косата му е леко кафява, като тук таме има побелели кичурчета. Очите му бяха невероятно красиво, кафяво. Той има малко коремче, но все пак изглежда строен в късата си риза и дънки.

И двамата ми се усмихват, а аз се заглеждам повече в лицата им. Приличат...приличат на мен. Възможно ли е...

"Мамо?...Тате?" чувам гласа си, но не го усещам като свой. Те не казват ищо, само кимат и се усмихват.

Една сълза се стича от окото ми, но усмивката ми е по-светла от слънцето. Нямам представа къде съм, но това са родителите ми мамка му, не ме интересува. Скъсяват малкото разтояние помежду ни и ме прегъращат. Едновременно, от двете ми страни. Целуват двете ми бузи и се отделят преди да имам време наистина да се насладя на прегръдката.

Пръгърнах родителите си.

Прегърнах майка си и баща си.

Не познавам тези хора, но се чувствах вкъщи. Почувствах се наистина обичана.

Те обаче си тръгват. Обръщат се и тръгват, хванати подръка както дойдоха. Викам след тях и се опитвам да ги спра. Опитвам се да ги настигна, но те не спират. Искам да спрат и да ме изчакат, или да се обърнат и да се приберат с мен, но те не го правят. Вървят без дори да погледнат назад, а в един момент изчезват. Бях на точно една ръка разтояние от тях, но не можах да ги хвана. Не можах да ги накарам да останат. Не можах да ги накарам да ме вземат със себе си.

За пръв път видях родителите си и ги пуснах да си отидат просто ей така, без да ми обещаят, че ще се върнат. Без да успея да говоря с тях. Нищо дойдоха и си заминаха като щракване на пръсти...