Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 73

~Тара~

Чак на сутринта осъзнавам къде всъщност се намирам и какво се бе случило. Аз наистина бях катастрофирала и съм в болницата. Емануел и още една сестра бяха извършили сутрешния преглед и бяха излязли, за да говорят със Зак.

Снощи бях отказала да пусна ръката му. Страха се бе вселил в мен. Знаех, че няма да си тръгне, но все пак ме беше страх. Той също не пусна ръката ми. Малко след това обаче пак съм заспала, защото се събудих преди малко, когато Емануел дойде.

След няколко минути Зак влезе с табла за храна, която остави на малкта масичка и седна до мен. Оценявах близостта му, и то доста.

"Добри новини. Емануел каза, че след обяд може да те изпишат." усмихва се, като очите му също се усмихват.

"Колко време съм спала?" задавам въпроса си докато взимам една от препечените филийки и отхапвам. Трябва да съм спала доста, защото съм наистина гладна.

"Четири дни." поглеждам го изнадано, но той само се усмихва топло. "Важното е, че сега си добре. Нямаш си и на представа колко се уплаших..." хваща ръката ми и я целува.

"Все още не съм сигурна как точно стана...това." заглеждам се във филийката си.

"Няма значение, както казах е важно че си се разминала леко."

...

Както Зак каза, след като ме прегледаха още един път, Емануел съобщи, че може да се прибера. Зак бе говорил по телефона няколко пъти през това време, но нямам представа с кого или за какво.

Тъкмо се бях преоблякла, когато той се върна в стаята. Беше ми донесъл едно от неговите худите и мой клин. Бях му наистина благодарна и за това. Сигурно е забелязал, че обичам да нася дрехите му...

Не че нямам свои, но неговите са...ами неговите са негови. Щом облека нещо негово имам чувството, че той ме прегръща, че е около мен макар и да не е, че съм в безопасност...

"Готова ли си?" оглежда ме от горе до долу, като задържа погледа си върху устните ми няколко секунди и чак тогава заковава погледа си в моя.

Кимам и хващам ръката му, като той преплита пръстите ни. Излизаме, а колата му е паркирана точно на входа.

Щом се качваме и закопчавам колана си ме обвзема странно чувство. Игнорирам го, но когато Зак илиза на пътя и леко вдига скоростта, стомаха ми се преобръща. Предполагам е до някъде нормално, но все пак се чувствам неудобно.