Bloody Hell

"Go back to work!"

00:01 Вън съм. Не съм в ада вече. Дишам. За първи път се чувствам сякаш съм избягал от демоните, които ме следят. Чувствам се жив. Червената кръв, придобила нюанси на черно, се стича по голите ми ръце. Луната се извисява над безкрайното небе. Вече не е червенo, душата ми вече не е черна, всичко е различно. Всичко е толкова различно. Но с всеки изминал път губя по нещо. Изгубих доверие.

00:37 Всяка глуха улица се скитат загубени души. Не мога да направя нищо. Сега съм просто човек, но ми се иска да ги приюта. Или да ги убия. Все някой губи, друг печели. Какво пък.

00:44 Продъжавам да се скитам. Макар и да не знам къде да отида, все ще трябва да заспя. Уморен съм. Но няма да спра.

05:42 Господи. Заспал съм. Не, не, не. Не трябваше да спя. Трябваше да наблюдавам изгубените души, а аз най-безразсъдно съм заспал. Иисусе бъди ми на помощ следващият път. Не трябва да губя време. Не и сега. И без това съм си изгубил времето в спане, но поне да се приготвям за работа.

08:20 Туко-що започна работното ми време. Не, не убивам демони. Просто магазинер. И то даже не съм и магазинер, а просто слагам цени, макар че щеше да е забавно и тук да убивам демони, но щеше да свърша в рехабилитационен център поради недостиг на енергия или изобщо недостиг на каквото и да е свързано със спането. И щяха да ми раздвижват краката и ръцете, защото демоните са ми ги счупили като са размахали кости по..

-Ерик, връщай се на работа!- извика шефа ми, а аз обърнах глава към него и го погледнах изплашено, заради прекъсването на спокойните ми, дори релаксиращи, мисли.