Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 74

~Тара~

Усещам, че Зак измъква ръката си от моята. Стряскам се и мигновенно отварям очи и отново сграбчвам ръката му. Той се обръща към мен и се усмихва леко.

"Пристигнахме." оглеждам се и осъзнавам, че наитина е така. "Щях да те занеса до леглото, но..." засмива се сладко, а аз разтърквам очите си.

Възможно е и да започвам да го дразня с това мое притеснение, че ще си тръгне, но съня ми бе толкова истински...не искам да рискувам да остана сама.

Зак се засмива още веднъж, след което слиза от колата и заобикаля от моята страна. Отваря ми вратата и ми подава ръката си.

Намираме се в двора на една огромна къща. Когато Зак каза вила, определено не очаквах нещо толкова голямо. Къщата е на два етажа, цялата облицована с дърво и има голяма тераса на втория етаж.

Щом влизаме виждам малкото коридорче, което води към хола, свързан с невероятна кухня. В черно и дървесно е, а до барплота има бар столове. Определено ще сготвя нещо тук.

В хола има огромен, кремаво бял диван срещу, който се намира и телевизора. Има две по-малки помещения в края на коридора със стълбите. Едното е баня, а другото мокро помещение с пералня и сушилня.

Стълбите са дървени, без парапет. Малко ми е странно, но изглежда невероятно. На горния етаж има няколко спални и нещо като кино стая.

Всичко е в комбинация черно и светло дървесно, което много ми харесва. Винаги съм си милила, че ще е доста подтискащо толкова много черно, но изглежда просторно и отворено.

"Харесва ли ти?" Зак оставя сака ми на голямата спалня, което изглежда така все едно е във въздуха.

"Естествено." усмихвам се широко.

"Предлагам да идем в гладината..?"

"Както кажеш." той кима и излизаме на двора през стъклената, плъзгаща се врата в хола. Не я бях забелязала, но явно е тук.

В градината се отправяме към голяма дървена люлка с много възглавници, приличаща на легло. Щом се качваме то леко се залюлява. Придърпвам една от възглавниците в скута си, а Зак разкрачва краката си и ме придърпва към него.

"Отлагах колкото мога, но искам да знам...искам да знам какво точно стана онази вечер." поглежда ме право в очите, а кръвта във вените ми замръзва.