Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 75

~Тара~

Събуждам се щом усещам някой да ме напада с целувки. Усмихвам се когато се усещам, че е Зак. Заравям ръцете си в косата му, а той долепя устните си до моите.

Обожавам нежните му, но изпълнени с жажда и страст целувки. Винаги успяват да запалят пламък в мен, който не съм сигурна, че някога ще успея да загася.

"Искам да ме събуждаш така всеки ден." тих стон се отделя от устните ми щом се отдръпва.

"Мисля, че имаме сделка." усмихва се и целува корема ми. "Дали ще е момиче или момче?" пита развълнувано, а душата ми се пълни с любов.

"Нямам представа." засмивам се леко, а той отново ме целува.

Все още ми се струва нереално, това че ще имаме дете. А факта, че го обсъждаме ме прави толкова щастлива. Виждам щастието и в очите на Зак, за което съм безкрайно благодарна. Сигурна съм, че ще е прекрасен баща. Виждам го от начина, по който ръката му постоянно е върху корема ми, в малката изкра в очите му щом говори за бебето, но най-вече в цялостното му сияние.

"Ако е момиче ще е точно като теб, така ще си имам твой двойник."

"Тогава ако момче и аз ще имам твой двойник." конрирам го, а той се засмива.

"Туше..." засмивам се, а той се надига на лакти. "Хайде да закусим." усмихвам се на ентусиазма му и двамата слизаме в кухнята.

"Какво ще ядем?" пляскам ръцете си щом се подпирам на плота.

"Омлет?" повдига едната си вежда, а аз кимам.

"Къде са нещата тук?" засмивам се докато се оглеждам за тиган.

Не успявам обаче да се добера до шкава към който се бях запътила, защото Зак ме хваща през кръста и ме поставя да седна на плота. Поглеждам го изненадоно, но той само ме целува по челото.

"Ти няма да правиш нищо." усмихва се широко, а аз поставям ръцете си около врата му. "Сега аз ще те гледам и ще се грижа за теб, разбра ли ме?" кимах с усмивка до ушите, а той сля устните ни.

Цял живот мога да стоя и да правя това. Да съм постоянно със Зак, да се натискаме и просто да сме заедно. Обичам го много, прекалено много.

Обичам това, че ме кара да се усмихвам, как ми казва че съм красива. Обичам как шепти в ухото ми, как говори сладки неща за мен. Обичам това, че ме вижда такава каквато съм със всичките ми недостатъци и ме приема. Обичам как говорим за бъдещето си, но най-вече обичам това, че нося частица от него в себе си.

Обичам това, че отваря вратите на сърцето си за мен. Та аз да мога да се удавя в морето от любов, което той може да предостави.

Обичам всичко в него, просто всичко.

За пръв път виждам бъдещето си с някой и искам да си остане така. Искам да виждам Зак в семейството ми. Семейство, което двамата ще създадем. Истинско семейство, което не бих позволила да се разруши, за нищо на света.

Знам, че той мисли същото. Не ми го е казвал, но не е и нужно. Виждам го в действията му, които говорят много повече от думите. В грижите му си личи. Това, че поставя моите нужди и щастие пред неговите е повече от ясен признак. Опитвам се да правя същото, но той винаги побеждава този двобой.

За пръв път съм толкова влюбена в някой и съм голяма късметлийка, че това е Зак. Никога не си бях представяла живота така, но сега като върна лентата назад...не съжелявам за нито една стъпка. Ако можех да се върна назад, отново щях да мина сама по онази улица и да видя Джеф и Дан. Определено щях отново да видя случката и дори нямаше да се опитвам да бягам след това.

Не съжелявам, че минах от там и никога няма да го направя.

Кой да предположи, че едно убийство ще преобърне живота ми така. Едно убийство ме накара да намеря любовта на живота си. Сега като си го помисля изглежда комично и ако можех да говоря с миналото си 'аз' , със сигурност щях да се спукам от смях.

Но ето че всичко това е факт. Чакам дете от мъжа, когото боготворя и не мога да бъда по-щастлива.

Като казвам, че го обичам имам предвид, че наистина го обичам. Означава, че имам пеперуди в стомаха си всеки път щом го видя или чуя или дори щом усетя парфюма му. Искам да съм в ръцете му завинаги, искам да спра времето с него и да си останем така. Искам да съм до него щом има нужда от някой, и обратното. Имам нужда от него. И винаги ще е така.

Не знам от къде съм сигурна, но просто го чувствам. Винаги ще е така.

"Казвала ли съм ти, че те обичам?!" питам го щом вади нещо от хладилника, връщайки се в настоящето.

"Ммм да, но имам краткотрайна памет, така че ми го повтаряй по-често." засмива се, което кара и мен да се засмея. "Аз също те обичам."

To be continued...

~~~
Хей, хеййй
Как сте? Какво правите?
Според вас момиче или момче е?🤔