Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 78

~Тара~

Късно през ноща е когато усещам матрака на леглото да потъва до мен. Малко след това ръка ме притегля към себе си, а аз се обръщам и се сгушвам в мускулестата плът. Нямам предсава как или кога съм се озовала на леглото, но съм прекалено уморена, за да мисля за това. А и мекото като облак одеало, в комбинация с ласките от Зак ме приспиват отново само за секунди.

~~~

Събуждам се в прегръдките на любимия си човек, а това автоматично рисува усмивка върху лицето ми. Целувам прекрасните му устни, като определено не ми обягва малкото засъхнала кръв в едното крайче. Намръщвам се и се надигам леко на лактите си.

„Като се събуждам и си усмихната ми харесва повече." Казва сънено Зак, след като отваря леко очите си.

„Какво е станало вчера?"
определено се напряга, но се опитва да го прикрие. Отваря уста и знам, че е на път да ме залъже, така че сядам по турски и насочвам пръст срещу него.
"Дори не си и помисляй да съчиняваш някаква история, чу ли ме?!"

Въздиша, докато се надига и се обляга на таблата. Моментално очите ми се залепят за полу голото му тяло, със всички тези стегнати мускули и...

Мамка му, Тара, съсредоточи се.

"Добре, така или иначе все щеше да се наложи да ти кажа някаква част..." прекъсвам го връщайки погледа си на очите му.

"Всичко."

"Вчера Джереми беше дошъл в къщата." замръзвам втренчена в него.

Мамка му, тотално бях забравила за него. Толкова се бях потопила в океана от щастие напоследък, че забравих за реалния живот и всичко извън тази вила.

"Т-той знае ли, че сме тук...?" преглъщам няколко пъти опитвайки се да остана спокойна. "Какво искаше?"

"Не знае и няма да разбере, че си тук. Никой друг освен Дан, Джес и Джеф не знае за тази вила, така че спокойно. Говорихме, а днес ще приключа нещата с него и вече няма да се бърка в живота ни." усмихва се и протяга ръката си, за да погали бузата ми.

"Как така ще приключиш нещата?" хващам ръката му, която все още е на бузата му, а в мен започва да витае притеснението. "Зак, какво ще правиш...." гласът ми се превръща в едва доловим шепот.

"Няма значение това, важното, е че ще излезе от живота ни завинаги." целува челото ми, а аз вече се страхувам.

Вярно Зак е непредсказуем, но Джереми е луд, психопат. А от двамата излизащата комбинация определено не е добра.

"Никъде няма да ходиш!" заявявам, вярваща си, че той ще ме послуша. Да ама не, само се засмива и ме придърпва в прегръдката си.

"Спокойно, Дан ще дойде след около час и няма да усетиш кога ще се върна."

"Вчера също щеше да се връщаш бързо..." нацупвам се, а той се засмива отново.

Това вече ме ядосва и ставам набързо от леглото. Ако поставя някаква дистанция между нас ще ми е по-лесно да преговарям, а и искам да го убедя да не ходи. Поправка, няма да го оставя да иде.

"Зак, опитвам се да ти обясня, че ме е страх да ходиш при него и че не искам, а ти се смееш?! Много добре знаеш, че с него цивилизован разговор не може да се води. Помниш последствията от последния ми разговор с него, нали?" челюстта му се стяга и погледа му леко потъмнява, но не мога да определя дали се дължи на думите ми или на това, че се опитвам да му забраня нещо.

"Скъпа, кой е казвал нещо за разговори? Казах, че ще го изкарам от живота ни, не че ще си бъбря с него." подсмихва се леко, а аз изтръпвам цялата.

Зак планира да убие Джереми.
Той ще убие Джереми. Той обаче най-вероятно знае за плановете на Зак и е измислил нещо още по-лошо...

To be continued...