Fire and Fury

Първа Част

- Така, дръж раменете си леко приведени... Да, точно така. Сега пристъпи с единия крак напред като не спираш да пружинираш леко на пръсти.

В залата настъпи тишина и единственото, което я разпокъсваше, бяха пружиниращите му стъпки и забързаното му дишане.

- Добре... А сега замахни с юмрук.

Той се засили с всички сили към нея, но тя беше прекалено бърза, избегна жалкия опит, хвана юмрука му, извъртя ръката му и с коляно в гърба му го принуди да застане на колене. Усети опита му да се измъкне от хватката ѝ, но с това постигна единствено лека усмивка от нейна страна. След няколко секунди реши, че това му е достатъчно, пусна го и той бързо се извъртя към нея, правейки още един опит да я нападне. Тя обаче вече беше в готовност, краката ѝ пружинираха леко по гумената настилка, а ръцете ѝ блокираха и този удар. В този момент усети зараждащото се у него отчаяние и последвалата ярост, така че се извъртя и ритна в коляното. Тежкото тупване на тялото му прокънтя в празната зала.

- Ако искаш да спечелиш в ръкопашен бой, не трябва да позволяваш на отчаяние или ярост да контролират действията ти.

Той само извъртя очи – знаеше пределно ясно, че точно сега няма смисъл да спори с нея. Изправи се мълчаливо и отново зае начална позиция.

- Не забравяй – спокойствие и само спокойствие.

Той кимна, наведе рамене и замахна. Тя избегна удара, отскочи настрани и направи опит за ритник, който завърши с блокаж от негова страна. Косата му беше залепнала за челото, а едната връзка на обувката му беше развързана, но той въобще не забелязваше, погълнат от един от малкото успешни спаринги.

Невниманието обаче стана причина за спъване и накрая отново се озова с лице, залепено за пода. Обърна се по гръб и я видя надвесена над него. Протегна му ръка и го издърпа силно. Този път силата ѝ не му направи толкова голямо впечатление, тъй като, изправяйки се, се озова неимоверно близо до нея. Очите им бяха почти на едно ниво и той усещаше всяка част от тялото ѝ толкова осезаемо, сякаш се докосваха. Тъкмо когато вдигна ръка и отметна един изпаднал кичур коса, тя се отдръпна рязко.

- Недей.

Ехото от последната ѝ дума и крачките ѝ по пода бяха последвани от шумно затваряне на врата, а в последствие и тишина. Той оправи косата си, завърза връзката на обувката си и тръгна към другата врата, водеща навън.