Fire and Fury

Трета Част

- Е, последен преговор на плана и никога повече няма да се видим отново – той я погледна навъсено, опитвайки се да проумее защо непрестанно повтаряше това. – Готов ли си?

- Ами...

- Няма ами! Готов ли си, или не?

- Да, да, готов съм! Боже! – Изпусна тежко въздуха, който задържаше в себе си, и ѝ обърна гръб.

Не знаеше какво му ставаше. Би трябвало да се чувства готов, уверен в себе си и щастлив, че най-накрая ще има възможността да поправи забърканата от него каша и да види Мая в безопасност. Е, да, ама не. Беше му необяснимо зле – нещо, което трябваше да заключи в най-скришното и малко чекмедже вътре в себе си, за да не влоши ситуацията още повече. Достатъчно лошо беше, че животът на Мая е в опасност от почти три седмици насам.

- Добре, аз ще те закарам до сградата. После какво? – Дори не вдинга поглед от чашата димящо какао, което разбъркваше.

- После ще се заемем с охранителната система, тъй като ти имаш повече опит в това отношение от мен...

- Не че в някое друго отношение си по-опитен – измърмори, но той просто я игнорира; виждаше се, че и тя е на тръни.

- ...и след това продължавам сам. Наизустих плана на сградата, така че знам къде да търся. Имам 15 минути преди и аз да се озова заключен.

- А като те хванат преди да стигнеш до твоя човек?

Мълчание. В стаята се чуваше единствено жалкото жужене на крушката, висяща от тавана, и непрестанното подрънкване на лъжицата в чашата.

- Как така „като"?

- Нали не си мислеше сериозно, че ще имаш цели 15 минути, през които ще можеш да си се разхождаш из най-добре охраняваната сграда в града?

Още мълчание.

- Това не го спомена предния път – отговори през зъби той.

- Не мислех, че си чак толкова заблуден. Чак да се чуди човек как някой като Мая ще се влюби в теб.

- Ти пък откъде знаеш що за човек е? – Той почти извика думите, докато стискаше ядосано юмруци.

- Не знам.

Най-накрая отклони поглед от чашата и подрънкването спря. Без да откъсва очи от него, отпи, остави чашата настрани и с едно светкавично движение извади пистолет, насочвайки го право към гръдния му кош. Капка емоция нямаше в изражението на лицето ѝ.