Гледната точка на Дани:
Макс си тръгна, а Сара се качи горе. Извиках я, но не ми отговори. Първо ми стана жал за нея, защото я обичах и не искам да страда, но после се ядосах на онова копеле, дето я предаде така! Идеше ми да го убия, но сега трябва принцесата ми да е щастлива, a за онзи ще мисля после. Върнах се в кухнята и Крис седеше там.
-Е...?-попита очакващо той.
-Не. Не ми отговори. Тежко й е...-и точно тогава се сетих какво да направя, за да я развеселя-...но аз знам какво ще оправи настроението й!
Крис не успя да каже и думичка и аз вече бях излязъл...
Гледната точка на Сара: Изтрих сълзите си, измих се, отключих вратата на банята и излязох. Смених дрехите си. Облякох спортното си екипче, състоящо се от долнище и горнище на черен анцунг, като долнището малко наподобява клин. Сложих си сива тениска, вързах косата си на висока опашка, взех си слушалките и излязох да тичам. Знам, че може да звучи странно, но аз, за разлика от много други хора, се успокоявам като тичам, а не като седя в стаята си, гледам анимации и тъпчам сладолед. Тичах, слушах музика и не мислех за нищо друго. Прибрах се и мислите ме връхлетяха! Болката не беше толкова силна, но все пак...болеше си. Качих се в стаята си, взех си душ, облякох си къси панталонки и тениска и слязох долу. Чак сега забелязах, че Дани го няма. Офф... къде ли беше изчезнал сега?! Странно същество, което обичам! Налях си чаша портокалов сок и седнах на дивана. Рита дойде и си легна в мен. Тя вече беше голямо куче, но все още се държеше като малко бебе. Извадих си телефона и звъннах на Дани.
-Ало!
-Дани! Къде си?
-Хей, принцесо! Имам малка изненада. След 15 минути те искам в парка, но си облечи нещо с което спортуваш. Да не са къси панталонки.
-Добре, но...
-Няма, но!
-Добре! Ще дойда.
Поиграх си с Рита и се качих да се преоблека ПАК! Сложих си подобен анцунг на онзи с който тичах и неоново розов потник. Взех си черен ластик, но оставих косата си пусната. Точно след 15 минути бях в парка. Дани дойде на...кон!
Гледната точка на Дани:
Щом излязох се запътих към конната база в която Сара яздеше. Беше една от най-добрите и треньорката й я обожаваше, а и тя си имаше собствен кон. Разказах на Мери (така се казва треньорката й) какво е станало, а тя се натъжи.
-Мога ли да помогна някак?-попита ме тя.
-Ами, всъщност да! Можеш! И двамата знаем, че Сара обожава дългите разходки с коне и ще те помоля да ми дадеш нейният кон и един за нея.
-Разбира се!
Мери оседла Кара (коня на Сара) и Гари. Кара беше бяла, голяма кобила с прекрасна златиста грива, а Гари беше чисто черен, огромен жребец. Качих се на гърба му и се запътих към парка с Кара зад мен. Щом стигнах изчаках около 2 минути и Сара се появи на входа на парка. Отидох до нея, а тя гледаше невярващо. Слязох от коня, отидох до нея и я прегърнах.
-Обичам те! Искам да се насладиш на този следобед с мен!-казах и я целунах леко.
