Delirium

ʚ 19 ɞ

И тази година мина.
Професора на Namjoon, единя от много го повика в кабината си.

-Добър ден господине, разбрах че сте ме викали.
-Недей толкова официално колега, не сме в училище, така и не запомни че тук сме колеги.
-Да извинете колега. Но за какво сте ме викали?
-Имам доста сериозна фирма, семейна, но офиса в нея се намира в друг град, искам ти да бъдеш там началника.
-Чакайте, аз?
-Да, имам ти доверие, знам, че добре може да сплотяваш колектив. Става ли въпрос за работа може да игнорираш личните си проблеми, а и сте най-добрия по успех от както сте тук. А имам нужда от такъв човек за там. Фирмата ще се погрижи за всичко първите две години ние ще ти плащаме мезонет, нали докато там свикнеш и си стъпиш напълно в обувките на позицията. Ако си съгласен разбира се. Знам, че сигурно ще ти е трудно, тъкмо завърши и вече началник. Но вярвам че ще се справиш с това тежко бреме.
-Да! Да..наистина много ви благодаря. Кога, кога трябва да тръгна да съм там?
-След месец, да имаш време и тук да се организираш добре с местенето.
-Благодаря ви, някой ден ви обещавам, че ще ви се отплатя.
-Няма ли да попиташ за заплата? Не че е лоша, сигурен съм, че ще ти хареса даже доста.
-Имам ви доверие.