Гледната точка на Дани:
Станах да отворя. На вратата беше...Моли и Макс?!
-Какво искате?-казах студено.
Гледната точка на Сара:
Чух Дани да говори с някой и ми стана интересно. Кой ли може да е?! Станах и отидох до него. Обърнах се към вратата и какво да видя...? Момчето, което ме предаде и нарани и ку***та, която ми отне и двете момчета. За щастие си върнах едното.
-Защо сте тук?-изсъска Дани.
Когато гледах Макс ми се доплакваше. Не издържах! Изтичах в стаята си, затворих вратата и заплаках.
Гледната точка на Дани:
-Защо дойдохте тук? За да я гледате как страда?! Не ви ли стигна? Особено на теб, Макс! Махайте се и не се връщайте повече!-вече не издържах. Виках и ги изгоних. Тръшнах вратата пред носовете им. Не ги оставих да кажат каквото и да било. Не искам да ги слушам. Те не го заслужават. И като се сетя, че съм чукал тая ку**а, направо ми се повдига! Точно зарадвах момичето си и те се появиха. Всичко провалиха! Качих се при нея. За щастие не беше заключила.
-Хей!-опитах се да я разведря. Безуспешно! Отидох и седнах до нея. Чух я как плаче, въпреки, че леко са заглушаваше от възглавницата.-Шшш! Спокойно! Аз съм тук!-прегърнах я. Тя изгови глава от възглавницата. Хванах я за брадичката и избърсах сълзите й. Целунах я и се отдръпнах.
-Обичам те!-наведох се и го прошепнах в ухото й. Тя се усмихна. Имаше прекрасна усмивка и тръпчинки като моите. Не! Не бяха като моите! Бяха по-сладки.
-Гладна ли си? Аз лично бих изял света!
-Ами...малко.-засмя се тя.
-Ей, не искам да те гледам тъжна! Обичам те!
-И аз те обичам! Хайде да ядем. Ще направя спагети.
Гледната точка на Макс:
Аз наистина обичам Сара! Първоначално само си играех с нея, но после започнах да чувствам нещо. Нещо голямо! Любовта ми към нея не беше както е към другите момичета! Не исках да я губя! Ама...и аз съм един! Какъв съм глупак! Как можех да се водя по свирката на тая Моли! Оффф! Всичко ми обърка! Искам я пак! Искам просто да я прегърна и да не я пускам. Да си е само за мен! Ама...тоя Дани...Но е прав. Аз бих направил всичко за моето момиче.
Гледната точка на Сара:
Започнах със спагетите. Направих ги така, както Дани ги обича. Харесваше ми, когато се радва, а още повече-когато аз го зарадвам! Вечеряхме, оправихме масата и седнахме на дивана. Дани пусна The voice, аз го смених на City. Погледна ме лошо, защото я смених на любимата му песен, а аз му се усмихнах сладко и го погледнах извинително. Той се засмя и ме придърпа към него. Седнах до него, като сложих краката си в скута му и облегнах глава на рамото му, а той ме гушна. Повдигна брадичката ми и захапа долната ми устна. Аз се заспях на това негово действи, а той явно ме усети, защото ме захапа по-силно, а след това засмука устните ми. Ох, боже...влудяваше ме! Започна да ме гали по бедрото, след това мина през кръста ми и леко повдигна блузата ми. Взе ме на ръце и ме занесе в стаята НИ. Легнах, а той беше върху мен. Започна да ме съблича. Стигна до сутиена, но не исках да го маха. Не искам да загубя девственоста се все още!
-Дани...моля те! Спри!-казах аз, но той продължаваше. Щеше да ми махме сутиена!!!
-Дани! СТИГА! ЗА БОГА, СПРИ! ДАНИ, ПРЕСТАНИ ВЕДНАГА!-крещях аз. Преди да кажа последната дума му забих шамар. Той се изправи, погледна ме безизразно и излезе на терасата. Все още дишах учестено и накъсано. Станах, взех си един душ, облякох една огромна тениска и си легнах. Не можех да заспя. Въртях се. Не можех без Дани! Той все още си седеше на терасата. Исках да го извикам, но въпреки това не го направих. Защо?! И аз се чудя! В крайна сметка успях да заспя.
Събудих се, но Дани го нямаше. Измих се, облякох си клин и широка бяла тениска на Calvin Klein, която ми стигаше до средата на дупето и вързах косата си на висока опашка. Обух си четните кецове на Converse и слязох долу. Дани спеше на дивана. Направих палачинки с шоколад и ги сервирах с мляко. Отидох при него и започнах да го галя по косата и да шепна името му.
-Хайде, Дани! Ставаййй! Любов моя!
-Да принцесоо!-отговори ми той и ме погледна сънено.
-Хайде! Направила съм закуска!
-Ок. Отивам да се оправя и идвам.
Седнах на масата да го изчакам. След около десет минути се върна. Беше със сиво долнище на анцунг и черна тениска, подчертаваща мускулите му. Закусихме и аз оправих масата.
-Дании. Отивам да се погрижа за конете.
-Ок, принцесо! Обичам те!-каза и ме целуна по челото, носа и устните.
Излязох от къщата и отидох при конюшните.
-Хайде! Кара, Гари! Ставайте!-извиках. Чух цвилене и видях главата на Кара да се подава от единя бокс.
-Здравей миличка! Хайде ела.-отворих вратата на бокса й и я заведох до коритото с вода. Гари също. През това време сложих сено в боксовете. На вратата на конюшнята се появи Дани.
-Ей, красавице! Дойдох да ти помогна за конете.
-Уха! Ок. Ти ще решиш Гари докато яде.
-Нямаш проблем!
Гари и Кара се върнаха по боксовете си, а аз метнах едната четка на Дани и се усмихнах. Започнах да реша Кара. Щом приключих я оседлах и я вкарах в ограждението. Преди да се кача телефонът ми зазвъня. Беше Мери.
-Добро утро, Мери! Съжалявам, че конете бяха при мен, но...-не успях да довърша и тя ме прекъсна.
-Спокойно! Не се притеснявай! Нищо не е станало. Така...Обаждам ти се, за да ти кажа, че днес има конно състезание и искам ти да участваш.
-Ами...ок! Кога, къде?
-Днес от 14:00 на Манежа.
-Там съм!
Манежа беше мястото на което се провеждаха всички състезания. Казах на Дани, а той каза, че ще дойде с мен. Изкъпах Сара, защото исках да е перфектна за състезанието и я оставих да си почива.
Беше 12:00, а аз правех обяд. С Дани обядвахме, а след това се качих да се подготвя за състезанието. Сложих си екипа за езда, вързах косата си на нисък стегнат кок и си взех гамашите (специални неща, които се слагат на краката, докато яздиш). Преди да изляза от стаята погледнах към календара. Беше 07.04. ОМГ! Рожденят ми ден е утре! Съвсем забравих! Е...карай. Извиках Дани и оседлах Кара. Манежа не беше далеч от нас и можех да стигна и пеша.
Щом пристигнахне видях Мери, а тя ми помаха да отида при нея.
-Еййй! Как е шампионката ми днес?-попита ме тя.
-Готова за победа!-отговорих й и се усмихнах.
-Виж срещу кой ще се състезаваш днес.-каза Мери, като прегърна опонента ми през рамо. Беше с гръб към мен и не успях да видя кой е, но когато Мери я ръгна в ребрата (беше момиче) видях, че тя е... О не!
