Завинаги с теб

Шеста глава

В събота с Елена и Тереза решаваме да излезем заедно. Отиваме в търговския център, но не за да пазаруваме, а за да си разкажем какво е станало напоследък. Не че не можем да го направим и в училище, но е много по-комфортно, когато времето за разговор не се свежда до няколко минутното междучасие. Когато обаче навън започва да вали сняг решаваме, че ще е по-хубаво да се разходим, въпреки студа.

Вървим безцелно и си говорим за мен, отново.

-Колко е прекрасно! Как приказно вали! - почти припявам. - Представете си колко е хубаво @ndash; аз и той да ходим просто така, хванати за ръце, без да говорим, просто да бъдем заедно.

-Има два вида момичета @ndash; казва Тереза, @ndash; такива, които искат летен романс и такива, които искат такъв през зимата. Ти явно си от втория тип.

-А ти какъв искаш? - питам я.

-Не знам. Може би летните афери са по-добри, нали се сещаш, по-горещи са. - смее се Тереза.

-Ами ти? - обръщам се към Елена.

-Никакъв. - отсича тя.

-Защо не?

-А защо да?

-Не знам. Просто ... как така няма нещо, за което да мечтаеш?

-Има. Просто не е в тази област.

Кимвам. Разбирам я. Аз просто нямам достатъчно воля да пренасоча мечтите си към друга област.

-И така... - Елена завоалира нещо.

-Какво?

-Какво става с Мирослав?

-Нищо. Просто... излизаме.

-Любов излиза с Мирослав. - Тереза скръства ръце и се усмихва. - Най-накрая. И сега какво?

-Какво какво? - казвам. - Ще вечеряме заедно утре вечер.

-Наистина? Къде? - пита Тереза.

-У нас.

Двете сестри се споглеждат озадачено и след това поглеждат и мен.

-Поправи ме ако греша, но ти май каза, че ще вечеряте у вас. - Елена скептично ме гледа точно в очите.

-Ще вечеряме у нас. - потвърждавам. - Той иска да го запозная с нашите.

-Уау.

-Да. Уау. - нахлупвам шапката си по-ниско. - Не знам какво ще стане.

-Трябва да ми разкажеш!