Здравей на френски

Дневниците на една госпожица

Сутринта Жана се събуди пълна с енергия. Тя скочи от леглото чак до огледалото и се огледа. Възглавницата имаше своя принос - косата й изглеждаше... не мисля, че има по-подходяща дума от неопитомена... Бъркайки в шкафчето до леглото, тя намери едно старо дневниче, в което не беше писала от нощта на първата й целувка с Иван. Онази нощ, като не можа да заспи тя разказа за деня си и естествено за този момент. "Май си намерих занимание за довечера, помисли си с усмивка тя, ще напиша как е минала първата ми разходка сама в града...". Вчера момичето беше решила, че вече е усвоила, ако може така да се каже, френския и може да си направи сама следобедна разходка из Париж. Е, животът обича смелите... Защото и смелите обичат живота, а Жана не го оставяше и за миг да се изплъзне между пръстите й на почивката й.

Следобед, някъде след два часът тя излезе през главния вход. Там бяха насядали няколко бабки и си шушукаха нещо на чужд език или май на френски с диалект.

- Шушумушу... жена... младока Иван... флиртаджия - като приключиха диалога огледаха Жана още един последен път и се засмяха като злите герои по филмите.

По едно време когато обектът на подигравките се намръщи обидено бабите й хвърлиха най-нахалния си поглед, който изразяваше "По-добре се разкарай, бабиното", дамата беше на 100% със себе си, че не бива да си губи времето с глупости. Особено когато глупостите получават пенсия и носят чейне. Едно обаче беше сигурно - баби на всеки език се "римува" с клюкари...

  Дневникът на Жана

 Дата: 27.06.2015 Място: Париж, Франция

Ето ме и мен в градът на любовта и се чувствам силно развълнувана от първата си разходка сама, без компанията на Иван. Ходя си по пътя, без дори да мисля накъде... Париж е красив град, може би като всички останали тук, във Франция. Вече разгледах по-голяма част от него, а са минали само 26 дни откакто заминах... Липсват ми много хора - Мони и Алекс, мама, някои колежки и дори шефа ми. Странно...

 Стигнах един красив парк, пълен с най-шарените цветя, които съм виждала. Седнах на една пейка - чиста дърворезба! Просто великолепно местенце! Наоколо играеха деца, млади и стари хора се разхождаха, тук-там някой разхождаше кучето си, а една жена хвърляше трохи на гълъбите. Прииска ми се да опитам и аз. И понеже съм малко твърдоглава, седнах до нея и не ми отне много време да разбера, че няма да се разберем на български... или на френски... Всъщност така и не разбрах от каква народност беше тази жена, но нали с жестове се разбрахме. Добре, че бях актрисата в класа ни като малки.